- Не видя ли, че вътре са кокалите само на един човек! - ядоса се Вампора.
- На майката или на сина?
84
- Шефе, да бяхме си наели квартира в Кралево, а?
- Натам вървим, юнако - отвърна Мишената. - По-евтино ще ни излезе...
- Но Мария няма да те пусне - закачи го Радо.
- Аз и не искам да ме пуска - усмихна се Донов.
Мария се наричаше не само съпругата на комисаря, но и дъщеря му. В случая ставаше въпрос за Голямата Мария.
- Сега защо отиваме? - попита младият полицай.
- Не си ли чел полицейския бюлетин?
- Кога? Нали ме взе направо от стълбите на дирекцията? - подсети го Радо.
- Две събития от изминалата нощ в Кралево...
- Ухааа. Само две?
- Аха. Пожар в кръчмата и срутване на камъни върху Максим Балабана.
- Отново нещастни случаи... - изпъшка Радо.
- Поне на пръв поглед - облегна се назад Мишената. - Ще видим какво ще решат колегите за пожара.
- Но опитът за убийство на горския е наш проблем...
- По-интересен е въпросът какво прави Балабана посред нощ на Калето?
- Там ли се е случило?
- Да.
- Някой го е поканил на последен танц - предположи Радо.
- Предпоследен... Все пак не е успял да го убие...
- Дали Милко Димитров Милков е бил там?
- Ще го питаме.
- Но кралевци няма да са доволни от нас.
- Какво имаш предвид?
- Ще ги разочароваме с експертизата за отпечатъците...
- От самото начало изглеждаше нагласено... - уверено произнесе Мишената. - Кой ще скрие издирвана пушка под леглото си?
- Явно някой знае за криминалното минало на Милко и затова подхвърля пушката на Стела под леглото му.
- Иска да натопи един доказан убиец - продължи комисарят.
- За да може да се скрие зад неговото досие. Не забравяй, че този Милко е отскоро в селото...
- Дошъл е в деня на смъртта на Коко Хлопката...
- На другия ден е убийството на Димо Вълкобореца...
- Не е той нашият човек - отсече Донов.
- Заради вълка - съгласи се веднага партньорът му.
- Вълкът е хванат от местен човек... Поне няколко дни е бил в пещерата...
Следващите няколко завоя преминаха в мълчание.
- Как да открием на кого са другите отпечатъци? - обади се Донов.
- На човека, който е подхвърлил пушката...
- Как не се сетих сам! - изсмя се комисарят. - Юнако, човекът, който е подхвърлил пушката, е бил онази нощ с Щурата Стела!
- Логично е.
- Въпросът е друг... Дали той е подлудил коня на жената?
- И ако е той, как е успял да заблуди Щурата Стела така, че да инжектира коня? Пак само въпроси...
- Трябва да открием мотивите... Всичко останало са само факти, които водят до онзи знак. - Мишената посочи с ръка пътния знак „Улица без изход“.
Тъкмо бяха влезли в Кралево.
- Кралевци сигурно знаят...
- Но досега нищо съществено не са ни казали... - изсумтя комисарят. - Крият нещо, сигурен съм...
- А то е в основата на всичко.
- Как да ги накарам да си отворят устата?
- Заведи ги на зъболекар!
- Не ми е до шеги, юнако!
- Една катафалка ни следва - видя я Радо в огледалото за обратно виждане.
- Ух! Забравих! - плесна се по челото Мишената. - Днес е погребението на Бончо Гладиатора!
- Да карам ли към гробището?
Не получи отговор, но забави скорост, за да може катафалката да ги задмине, и пое след нея.
- Дали убиецът е на гробището? - попита с привидно уплашен глас Радо.
- Знае ли човек...
- Ясно. Ще се оглеждаме! - бодро заяви младият полицай.
85
Катафалката на траурна агенция „Хадес“ зави направо към гробището. Вампора извика след нея, но шофьорът не го чу. Кралевският кмет се качи на нивата и пое след тях.
Погребението на Бончо Гладиатора се падна в събота. Затова Вампора не се изненада от множеството, което бе струпано пред гробището. Ако роднините не уважаваха покойника, то поне имаше бивши ученици на Бончо Гладиатора, които не бяха го забравили.
За изненада на Вампора от катафалката първо се измъкна Максим Балабана. Главата му бе овързана с бинтове. Кметът дръпна приятеля си настрани:
- Защо дойде?
- Ти нямаше ли да дойдеш? - отговори му с въпрос Балабана.
- Как си?
- Главата ми тежи... Едва дишам...
- Ще се оправиш! - Вампора понечи да го потупа по рамото, но се сети за пукнатите ребра. - Важното е, че си жив!
Към тях се приближи жената на горския, мълчаливо му подаде ижовката и се отдръпна.
- Защо искаше да ме убиеш? - попита горският, като впери поглед в приятеля си.
- Какви ги приказваш? - ядоса се Вампора.