- Обясни го отначало! - нареди Мишената.
- Казах му, че трябва да отидем на Калето, а той ме попита: „Пак ли?“
- Значи преди това е бил там - заключи младият полицай.
- Но не е сигурно, че е причаквал вас - обърна се Радо към горския.
- Защо? - изненада се Балабана. - Кого друг ще чака?
- Нямаше да пали свещи, а после да ги гаси - обясни Мишената. - Особено по такъв ефектен начин.
- Може да е искал да ме примами - не се съгласи Балабана.
- Тогава щеше да остави свещите да горят, а той да се скрие в тъмното - отбеляза комисарят.
- Ама той изчезна някъде - настоятелно каза горският. - Паднах... А после чух стъпки и видях сянката му на зида.
- Сигурен ли си, че е бил той?
- Дълга сянка беше... - смутолеви Балабана. - Той ще да е...
- Всички сенки са удължени - каза Мишената. - Особено при пълнолуние...
- Може сянката да е била на Милко - подметна и Вампора.
- Нали той те спаси?
- Не знам - обърка се горският.
- А пушката на Стела? - неочаквано се сети кметът.
- Отпечатъците не са на Милко - бързо отговори младият полицай.
- Няма как да стане! - наежи се кметът. - Нали пушката бе под леглото му?
- Подхвърлена е - облени отново Радо.
- Как не се сетих! - удари с юмрук по челото си Вампора. Разтърка удареното място и попита: - А ще проверите ли кой е звънил на Балабана тази нощ?
- Ще проверим - отвърна младият полицай. - Някой от вас знаеше ли, че Милко има съдебно досие?
- Какво има? - не разбра Вампора.
- Криминално минало - поясни Мишената.
- Съден е за убийство - продължи Радо.
- И ние си мислехме, че е убиец... - каза Вампора. - Но...
- Какво?
- Защо тогава ще спасява Балабана? - недоумяващо изрече той.
- Защо си мислехте, че Милко е убиец? - попита го Мишената.
- Ами... - не довърши кметът.
- Загубихме приятелите си за кратко време - обади се Балабана.
- Но защо? - Мишената последователно погледна двамата кралевци.
Не му отговориха.
87
Траян се събуди от щръкналия си член. Притвори отново очи и образът на Емилия затанцува около него. Трябваше да я види наяве. Нямаше да издържи до нощта.
След половин час зае място на канапето в лечебницата. Двама старци бяха обградили медицинската сестра и й разказваха истории от младостта си. Като не го могат вече, надлъгват се за миналото, помисли си Траян. Красавицата ги слушаше внимателно, от време на време отмяташе назад огнените си коси, при което се откриваше бялата й дълга шия. Искаше му се да впие устните си в малката ямичка на шията й и да продължи надолу. Невероятна е! Той усети, че се възбужда и излезе навън, за да се разсее. Запали цигара, но не отделяше поглед от движенията на Емилия. Изчака последния старец да влезе в лекарския кабинет и се приближи до медицинската сестра. Наведе се над нея и промълви:
- Желая те!
- Не сега! - отвърна нервно тя и посочи с глава към вратата на докторския кабинет.
- А кога?
В този момент влезе една възрастна жена, поздрави и седна на канапето. Траян се дръпна рязко назад, а Емилия го попита с неутрален тон:
- Вие за какво сте?
- Изгорих си ръката.
- На пожара ли?
- Не, преди това - отвърна той. - Изгорих се на една свещ... - ухили се той и й смигна.
- Сега ще ви видя...
Той влезе зад бюрото й, където се намираше медицинско шкафче и обикновен стол. Тръшна се на стола, погледна към новодошлата пациентка, а му се искаше да я удуши. Медицинската сестра извади мехлем и намаза изгореното място върху лявата му ръка. Траян започна да разкопчава ризата си.
- Вижте и тук.
Емилия се наведе, плъзна гальовно ръка по гърдите му, при което той веднага се възбуди.
- Тук не е наложително да се третира мястото.
- А тук? - хвана се той за чатала.
- При следващото ви посещение - изрече високо тя.
- Кога? - прошепна той.
Не му отговори, а седна отново на бюрото си.
- Еми - обади се възрастната жена, - разбра ли за пожара?
- Едва тази сутрин - отвърна Емилия. - Снощи така сме заспали, че нищо не сме усетили...
Траян беше на вратата, когато вратата на лекарския кабинет се отвори. Той се пъхна, преди още пациентът да излезе отвътре.
- Докторе - обърна се Траян към фелдшера, - Вие не бяхте ли при гасенето на пожара?
- Пропуснал съм този подвиг - засмя се доктор Дарев. - Вампора едва успя да ме събуди!
- Странно.
- Защо?
- Стори ми се, че ви видях - изрече несигурно Траян.
- Объркал си се.
- Вероятно.
88
Вятърът щеше да ги отнесе, докато вървяха към Калето. Поривът му бе спрян едва от двуметровия зид на старата крепост, зад който се подслониха.