- Ето - посочи с ръка Балабана. - Тук паднах.
- Брей! - възхити се Мишената, след като съзря купчината камъни. - Здрава глава имаш, Балабане!
- Як балканджия съм - усмихна се горският.
- Как сме се замеряли с камъни по главите! - намеси се и кметът.
- Спомняш ли си пукнатата глава на... - започна Балабана, но срещна нетърпеливия поглед на комисаря и млъкна.
- Местен човек трябва да е - обади се Вампора, като прехвърли няколко камъка през ръце.
- Защо? - попита го Мишената.
- Пази Калето - изрече кметът, като се изправи. - Камъните не са от зида...
- А дали ще може да го разруши? - намеси се и Радо. - Погледнете спойката между камъните.
- Няма нито хоросан, нито цимент - поясни Вампора. - Какъв майсторлък!
- Юнако - обърна се комисарят към партньора си, - качи се на зида и погледни оттам!
- Мини откъм северната страна - посочи с ръка Вампора. - Оттам ще можеш лесно да се покатериш.
- Ако не ме издуха вятъра - каза Радо.
- Сложи няколко камъка в джобовете си - обади се Мишената.
- Да ви целя отгоре ли?
- Не, да не те издуха вятърът!
След малко Радо се показа над тях. Зидът бе широк около тридесетина сантиметра и можеше да се ходи по него.
- Наистина е строено за векове! - чуха отгоре гласът на младият мъж.
- Мисли аналитично, а не патетично! - попари го шефът му.
- Не мога да не се преклоня пред древния строителен гений - отвърна му Радо.
- Само не се покланяй!
- Е, не съм чак толкова опиянен.
- Как е горе?
- Проветриво - отвърна младият мъж. Огледа пространството под него и продължи: - Интересни неща виждам...
- Ще ги споделиш с нас?
- Ако се върна жив и здрав...
- А откри ли нещо? - нетърпеливо попита Мишената.
- Не само едно - загадъчно изрече Радо и отново изчезна от погледа им.
Балабана и Вампора седнаха до стената. Мишената обикаляше в кръг около тях.
- Къде пропадна? - обърна се Мишената към приближаващия Радо.
- Полях едни храсти.
- С лопата в ръка? - Комисарят едва сега съзря лизгара, който носеше партньора му.
- И с мрежа в другата.
- А кой ти държа оная работа?
- Вятърът - невъзмутимо отвърна Радо.
Двамата полицаи заобиколиха грамадата от камъни, за да се отдалечат от кралевци. Вампора се надигна, за да ги последва, но Мишената го спря с ръка.
- Казвай сега!
- Свещите образуват кръг - започна Радо. - По-голямата част от камъните съща са паднали в кръга.
- Това го видях и оттук - промърмори комисарят.
- Отгоре намерих тази мрежичка за зеленчуци с два останали на мястото си камъка и този лизгар.
- Отново имаме много добра подготовка - заключи Донов.
- В мрежичката са събирани камъните, а после са бутнати с помощта на лопатата...
- За да се изсипят наведнъж - довърши Радо. - Има някакви драсканици по лопатата - и я подаде на шефа си.
- С химически молив са написани - огледа я комисарят.
- Кралевци ще познаят ли чия е?
- Ако им отърва - изсумтя Мишената. Помълча малко и попита: - Дали наистина Софиянеца не е примамил по този начин Балабана?
- За да му посочи точното място ли?
- Да.
- Нямаше нужда да гаси свещите тогава...
- Да не го защитаваш, защото ти е набор?
- По-млад е от мен.
- Но го защитаваш - настоятелно повтори Мишената.
- Той няма мотив, шефе.
- А може и да не сме го открили още, юнако.
Двамата полицаи се приближиха към кралевци. Мишената подаде лопатата на Вампора.
- Чия е? - попита той.
- На леля Бенда - отвърна бързо кметът. - Написано е тук - той посочи нечетливите знаци.
- А тя е баба на Софиянеца, нали?
89
На връщане Траян реши да мине покрай кръчмата на Мазачо. Поведението на Ели снощи бе повече от странно. Защо не му се е обадила, щом е била сама? Всъщност по-добре стана така.
Ако трябваше да избира... Ако вчера трябваше да избира, щеше да предпочете Ели. За днес не е толкова сигурен... От снощи малката му глава мислеше вместо него.
Дебелата обгорена порта на кръчмата зееше като на хан, ограбен от разбойници. Траян надникна вътре, но миризмата на изгоряло бе непоносима. Въпреки това пое дълбоко въздух и влезе.
Видя безформените черни петна около камината, които приличаха на огромни паяци, здраво закрепени за опушените от огъня стени. Мебелите бяха изчезнали. Подът от шлифовани речни камъни многократно бе мит, но все още не бе възвърнал естествения си сив цвят. Само дървеният бар плот срещу камината по чудо бе оцелял.
Отнякъде се носеше стържещ звук. Траян надникна зад бара и видя Ели да мие пода с остра четка.