- Дай и на мен четка! - каза той.
- Нямаш ли четка за зъби?
- Не ми се слуша казармен фолклор.
- Да си измиеш мръсната, лъжлива уста! Арогантно копеле!
- Нареждаш като свадлива съпруга на хамалин - засмя се Траян.
Ели рязко стана, обърна се към него и попита:
- Къде си изгори ръката?
- На една свещ - спокойно отговори той.
- Как?
- Пресегнах се за чаша вода и... Без да искам улучих пламъка на свещта.
- На свещ ли пишеш вече? - иронично попита момичето.
- Запалих свещ заради дима от цигарите - смело излъга Траян и премина в настъпление: - Ти защо не ми свирна снощи?
- Не знаех, че си момче на повикване.
- Да изтървем такава възможност! - направи опит да я прегърне, но тя се дръпна настрани.
- Ти не улучи момента... Просто изчезна! Фу!
- Никъде не съм ходил.
- Така ли? - погледна го недоверчиво Ели. - А как видя пожара? От вас не се вижда кръчмата.
- Разхождах се.
- Със свещ в ръка ли се разхожда?
- Писна ми! - ядоса се Траян. - И не е твоя работа!
- Мъжки отговор - обади се откъм вътрешната врата Адриан Мазачо, който тъкмо влезе откъм двора на къщата.
- Но сигурно е свързан с жена... - изсъска в ухото му Ели.
- Благодаря ти. - Кръчмарят се здрависа с Траян. - Ако не беше ти...
- Друг щеше да забележи огъня - наведе се надолу Ели и продължи отново да търка каменния под.
Мазачо погледна единия, после другия и излезе от помещението.
- Къде се разхожда? - продължи разпита Ели.
- Край боровата гора.
- С оная курва, дето омайва старците...
- Пас съм - отдръпна се назад Траян, изненадан от досетливостта на момичето. - Явно си в цикъл.
- Но снощи не бях! - извика Ели и хвърли четката към стената.
- Е, аз не бързам да си ходя - отстъпи още две крачки към външната врата той. - Когато си готова, свирни!
- Тъпо софийско жиголо! - изкрещя тя.
- Никой още не ми е плащал - натърти на всяка дума Траян и добави иронично: - Селска хубавица!
- Селска?
- Е, не си градска... - Той сви рамене.
- Гадняр.
- А ти си коза.... Дива коза! - разкрещя се и Траян. - Хем ти се иска, хем не ти стиска!
- Софиянецо, изчезвай! - насочи към него пушката си Мазачо, като се показа откъм вътрешната врата. - И не се връщай!
- Що? Не продавате ли вече цигари? - нагло попита той.
Мазачо зареди пушката и Траян бързо се измъкна на улицата. Днес не му вървеше.
90
Първо се появи Краля - на самото било на Еленица. Сякаш бе вписан в кръг от слънчево сияние.
- Ехааа - извика Радо. - Сънувам ли?
- Това е Краля - козелът на Коко Хлопката - каза Вампора.
- Съвсем подивя след смъртта на стопанина си - обади се и Балабана.
- Върви насам-натам... Появява се, изчезва... - допълни кметът.
- Диаманти ли има в рогата му? - попита отново Радо. - Блести на слънцето...
- А, диаманти! - изрече кметът. - Златната боя на Мазачо е по него...
- Така и не разбрахме кой го е нашарил - отбеляза горският.
- Да откраднеш боя... Детинска работа ми се струва...
- Какво? - едва сега наостри уши Мишената. - Какво са откраднали?
- Златната боя на Мазачо. С нея е боядисан козелът - отговори Вампора.
Те бяха на тридесет метра по-надолу. Краля се огледа и се спусна към тях. Когато ги наближи, вдигна глава - нагоре, после кимна два пъти и ги подмина. Радо за малко и той да кимне в отговор.
- Пак тръгна към Водопада - отбеляза кметът.
- Няма ли да го хванем? - предложи плахо Балабана.
- Съвсем го отървахме!
- Ще направим хайка за помена на Коко - отговори Вампора. - Дотогава да скитори на воля из Балкана.
- Какво разкошно куче! - Радо отново посочи с ръка билото на Еленица. - А то как се казва? - обърна се той към Вампора.
- Кумчо Вълчо се казва - прошепна в ухото му Мишената.
Вълкът се виждаше ясно. Изглеждаше спокоен, явно вятърът духаше откъм Орловица и затова не ги усети. Балабана и Вампора бавно свалиха пушките си, насочиха ги нагоре и стреляха почти едновременно. Вълкът изчезна.
- Не го улучихме - ядоса се Вампора.
- Може да се е търколил от другата страна - предположи Балабана.
Четиримата мъже с бързи крачки тръгнаха към билото. Радо дори подтичваше.
- Спри се, юнако! - нареди Мишената. - Дори пистолет нямаш!
- Имам права лопата - задъхано отговори Радо, който се подпираше по нанагорнището на лизгара, намерен на Калето - Вълкът или е избягал, или е смъртно ранен.
- Пак е опасен - обади се зад него Вампора.
Радо тъкмо да изкачи билото, когато нещо му мина път, блъсна го и той се търколи два-три метра надолу. Друг вълк, изтръпна той.