- Ако не си намери лопатата... - захили се Радо.
Траян се спусна към навеса, където държаха сечивата. Не откри лизгара, с който бе копал на гробището.
- Това ли търсиш? - попита зад гърба му Мишената.
Траян се обърна назад и видя лопатата в ръцете на комисаря.
- Откъде я открадна? - попита той полицая.
- Точният въпрос е къде я намерих - отговори самодоволно Донов.
- Ей тук, под навеса - посочи с ръка Траян.
- Тц. Опитай пак!
- Не ми се играят твоите игри!
- А какви игри заформи снощи на Калето?
- Любовни - без да иска, изрече Траян.
- С права лопата? - иронично попита Мишената.
- Разбрах - каза младежът. - Намерили сте правата лопата на Калето.
- Умник! - изрече комисарят.
- С нея са бутнати камъните върху главата на Балабана - едва сега се обади Радо.
- Не ходя по любов с лизгар.
- А цвете носеше ли? - засмя се Мишената. - Или само свещи?
- Нито... - започна Траян, но спря.
- Нито цвете, нито свещи - обади се Радо. - Това искаше да кажеш, нали?
Траян не отговори.
- Горският не е видял изгората ти - продължи комисарят.
- И аз не съм видял Балабана на Калето, но там го намерихме...
- Но той е видял теб там - натърти на последните две думи Донов.
- Малко преди камъните да се стоварят отгоре му - допълни младият полицай.
- А аз къде съм бил тогава?
- Качил си се на зида и с ей този лизгар си бутнал камънаците - каза категорично комисарят.
- Пробвай пак! - върна му го Траян и поясни: - Тогава аз съм търчал към Кралево...
- Балабана е видял сянката ти на зида... След падането на камъните - обади се Радо.
- Защо не съм го довършил с един по-голям камък? Защо съм го оставил жив? Какъв е мотивът ми? - набързо изстреля въпросите си Траян.
- Ти ни кажи... - подхвърли Мишената и кимна одобрително с глава. - Бърза мисъл...
- Но има логика в нея - прошепна на ухото му Радо.
- Ако въпросите не са предварително намислени...
В двора отново се намъкнаха двамата кралевци. Мишената се поколеба дали да ги изгони, но се отказа.
- Кой ще потвърди алибито ти? - попита Радо.
- Не ми трябва алиби.
- Коя е жената? - директно попита комисарят.
- Не е ваша работа!
- Кавалер - ухили се Донов. - Местна ли е?
- Няма да е извънземна я! - нагло отговори Траян.
- Мазачо ще те застреля веднага, щом разбере! - неочаквано се обади Вампора.
- Що? - нагло попита Траян.
- Софиянеца върти любов с щерката на Адриан Мазачо - поясни кметът.
- В това село всичко се знае! - изуми се младежът.
- Не можеше ли просто да отговориш? - сопна се Мишената и тръгна към улицата.
Останалите го последваха.
- Не можех да ви излъжа - прошепна Траян.
Добре, че баба Бенда не беше вкъщи.
92
- Ще се вмирише багажника - изтърси неочаквано Мишената.
- Да го оставим отворен тази нощ на служебния паркинг - предложи Радо.
Бяха прибрали вълка, още преди да разпитат Траян.
- Само внимавайте с кожата - намеси се Вампора. - Внимателно да се среже откъм корема...
- И главата изотдолу трябва да се извади - обади се и Балабана.
- А да го препарираме не искате ли? - захили се комисарят.
- Ние можем сами - не разбра иронията кралевският кмет.
- Вълкът е доказателство в разследването - обясни Радо.
- Знам, знам - прекъснато Вампора. - Ама като свършите...
- Да не го хвърлите на боклука? - обади се и Балабана.
- Изгаря се в екарисажа - отново поясни младият полицай.
- Няма как да стане! - наежи се кметът. - Ние го убихме, кожата е наша!
- Така е по ловджийския закон - подкрепи го и горският.
- И какво ще правите с кожата?
- Ще я закачим в кръчмата на Мазачо - бързо отговори Вампора. - На него всичките му трофеи изгоряха.
- Става - съгласи се Мишената.
Бе мръкнало. Седяха в двора на Милко и го чакаха да се прибере. Мишената не искаше да отлага разпита му за утре. Откъм боровата гора се чуха хлопатари, които бавно заглъхваха из селото.
- Идва - каза Вампора, който първи съзря фигурата на овчаря.
Милко влезе в двора и четиримата мъже се изправиха. Неочаквано овчарят се хвърли зад един храст и извика:
- Не съм виновен!
- Ей, Изтърван заек, покажи се! - изрева Вампора. - Комисарят иска да те разпита за снощи.
Милко излезе приведен с ръце върху главата си.
- Никой няма да те бие - спокойно каза комисарят, като се приближи към овчаря. - Свали ръцете си.
- Слушам - тихо отговори той.
- Разкажи за снощи!
- Отидох на Калето...
- Защо?
- Да преспя там...
- Последователно разкажи какво видя - обади се Радо.