- Заради Ели ли се напи снощи? - попита благо баба му.
- Защо заради нея? - отговори с въпрос той.
- Говорят, че Мазачо те подгонил с пушката...
- Проклето село! - изруга Траян.
Направи опит да се изправи, но болката в главата му го принуди да се облегне назад.
- Отивам да спя - решително изрече той и с мъка се надигна.
- Ще те събудя, когато приготвя супата - каза баба му.
- Не ме буди!
Траян влезе в стаята и хладината й леко го освежи. Прерови раницата си, намери два аспирина и ги сдъвка. Тъкмо да легне, си спомни, че снощи писа някакви глупости на пияна глава. Погледна натам и видя, че лаптопът е заринат от някакви тетрадки. Приближи се и отвори първата.
- История на село Кралево, написана от Бончо Бончев - прочете гласно той и усети прилив на адреналин. - Тетрадките на Бончо Гладиатора!
Май някой искаше от него да допише историята на Кралево със събитията от последните дни. Кой му има такова доверие?
- Бабче, бабче - развика се той.
- Какво става, чедо? - запъхтяна се показа на прага старицата. - Добре ли си? - Тя се приближи и го пипна по челото.
Траян хвана ръцете й и нежно каза:
- Добре съм. Защо постоянно се тревожиш за мен?
- Ами за кого, чедо?
- Идвал ли е някой, докато спя?
- Никой не е идвал.
- А ти излизали?
- Нагледах Глухата Марина... - изрече баба Бенда и въздъхна. - И за нея се тревожа... Не е на себе си, откакто изгуби дъщеря си...
- Някой ми е подхвърлил тетрадките на Бончо Гладиатора - прекъсна я той.
- Сигурно иска да ги прочетеш - предположи колебливо старицата.
- Но кой е идвал тук?
- Отключено, е... Всеки може да мине - отговори тя. После припряно каза: - Ти по-добре чети!
- Ще ги прочета, но не сега... - бутна ги настрани Траян.
- Ами ако тайните на селото са описани от Бончо?
- Бабче, направи ми още айрян - съживи се отново той.
- Няма ли да ходиш на кафе „При Мазачо“? - смигна му тя.
- Нямам време - намуси се Траян.
- Да ти направя от онова, което купи от магазина? - подсмихна се старицата.
- Златна си, бабче - обърна се към нея той. - Знаеш ли как?
- Турското кафе се прави с магия... - засмя се баба му. -Чети на глас!
Траян се потътри след баба си, седна в кухнята, разгърна напосоки и зачете:
- По време на турското робство името на селото е Султанкьой (Царско село). То се споменава в османски данъчни регистри от петнадесети век. По това време тук са живеели около сто домакинства (ханета). Да не му се надява човек!
- Защо? Бончо много знаеше...
- Мислех, че е събрал само местните легенди...
- Той ходи до града да търси документи - защити го баба Бенда.
- Личи си - отбеляза Траян. - Мъжете от селото са били дервентджии. Пазили се прохода към Стамбул. Отглеждали са и големи стада от овце, кози и крави... - Спря и се замисли.
- Защо не четеш?
- Не е това, което ми трябва.
Траян се върна в стаята си и потърси с поглед листче, с което да отбележи докъде е стигнал. Под лаптопа се подаваше някаква салфетка. Той тъкмо да я затисне между листите, когато хвърли бърз поглед върху драсканиците си. Беше ги записал в кръчмата на Мазачо - онази вечер, когато подслушваше разговора на кралевци около убийството на Димо Вълкобореца. Хвърли тетрадката настрани. Салфетката съдържаше много по-ценна информация. Защо я беше подминавал досега?
94
- Юнако - обърна се Мишената към партньора си, - да възстановим последователността на събитията от снощи.
- Нищо особено, шефе - изненадано го погледна партньорът му, докато щракаше с мишката. - Върнах се и спах. А ти?
- Не ме интересуват битовите ти преживелици - промърмори комисарят. - Говоря за събитията в Кралево снощи.
- Онази нощ - поправи го младият мъж.
- Не дръж на подробностите! - повиши тон Мишената.
- В подробностите е майсторлъкът на нашия занаят.
- Ще те перна! - ядоса се Донов. - Напоследък се държиш непочтително.
- Съжалявам - искрено отговори Радо.
- Да не сте се скарали със Стоя?
Стоя Харизанова бе психолог и им помогна много, за да разкрият убиеца от крайния квартал. По време на разследването двамата с Радо доста се сближиха и в областната дирекция очакваха скорошни сватбени звънчета.
- Не - отвърна едносрично младият мъж.
- Ако изтървеш и това момиче...
- Изтървах я вече - неочаквано си призна Радо.
- Глупак!
- Стоя заминава на едногодишна специализация...
- Какво от това?