- На никого няма да кажа! - примоли се отново младежът.
- Страх ме е за теб.
- Защо?
- Всеки, който знае тайната, умира...
- На мен няма да се случи!
Баба Бенда погали внука по рамото. После тихо каза:
- Май някой иска да ти кажа тайната...
- Кой?
- Не знам точно... Може ти да се сетиш... Аз все още се колебая...
- Затова ли ми е дал тетрадките на Бончо Гладиатора? - досети се младежът.
- Така мисля, чедо.
- Иска да спра убиеца - замисли се Траян, а после добави с уверен тон. - Трябва да го спра!
- Защо точно ти? - проплака старицата. - Остави го на полицаите!
- Мога да им помогна - твърдо произнесе Траян. - Колкото и налудничаво да звучи теорията ми, убеден съм в правотата й.
- Кажи и на мен, чедо!
- Не - поклати глава внукът й. - Ще се ужасиш!
- Ако аз ти кажа тайната, дали ти няма да сънуваш само кошмари?
- Ще го преживея - нехайно изрече Траян. - Искаш ли да ти задавам въпроси?
- Не - отвърна баба Бенда. - Да влезем вътре.
- Страхуваш се, че някой може да подслушва? - огледа се той.
Баба Бенда не отговори. Влязоха в къщата, тя затвори всички прозорци и дръпна пердетата. Седнаха един срещу друг на масата.
- Обещай ми, че на никого няма да кажеш!
- Обещавам - сложи ръка на гърдите си Траян.
- И няма да навредиш на хората, за които ще ти говоря!
- Обещавам - повтори младежът.
- Ще започна отдалеч, но не ми натяквай - ласкаво го погледна старицата. - В съседния двор...
- В Прокълнатата къща?
- Там живееше Бенда.
- Ти? - изуми се младежът. - Живяла си в Прокълнатата къща?
- Не, моята кръстница - тихо каза баба Бенда, стана и взе шишето с ракия. - Тогава никой не наричаше къщата прокълната... С Радеви сме съседи, откакто се помня... От няколко поколения даже... Свестни, работливи хора... Малко дръпнати бяха, но кой си няма кусури?
Траян я последва и постави две чаши на масата. Възрастната жена напълни догоре двете чашки и продължи разказа си:
- Родила съм се, когато Бенда е била на две години... Дошла първа да ме види... Промушила се през люляковите храсти... Тогава още нямаше дувар... Мама я попитала как да ме кръсти, а тя отвърнала: „Бенда“. Мама се засмяла и казала: „Ти си Бенда, а тя как да се казва?“ „И тя - Бенда“ - отвърнала адашката.
- Послушали са едно бебе? - усмихна се той.
- Още не ми били измислили име... Защо тогава да не ме кръстят Бенда? - Възрастната жена отсипа капка ракия на земята и едва тогава отпи.
- А после? - нетърпеливо попита Траян.
- Беше най-добрата ми приятелка...
- Допреди трийсет години - подтикна я той.
- Бързаш, чедо... - погледна го с укор старата жена. - Добре - въздъхна тя. - Беше нощ като тази... Луната и звездите ги нямаше... Само една кукумявка се обаждаше откъм комина на Прокълнатата къща... Трудно заспах... Сякаш съм предугаждала, че ще се случи нещо страшно... Унесох се, а отнякъде се чу ужасен вик... Още го помня, още го сънувам...
- Била е другата Бенда, нали?
- Скочих и погледнах през прозореца... - развълнува се старицата. - Бенда се щураше по двора и виеше... Блъскаше се в стобора, в джанката... Беше само по нощница...
Траян погали баба си по ръката, за да я успокои. Тя надигна чашата и я гаврътна цялата. Въздъхна, но не можа да продължи. Отново си наля ракия.
- Искаш ли вода? - тихо я попита.
- Не.
- Какво си помисли тогава?
- Помислих си, че се е случило нещастие със Зарко... - Синът на Бенда... Беше се върнал от казармата същия ден... Защо иначе майка ще вие така?
- А то какво било станало?
- Нещо страшно за една майка... Бенда се луташе по двора и викаше: "Господи, защо ме наказа? Убий ме, Господи, убий ме, защото вече не мога да живея!“ - Баба Бенда се спря и с много омраза в гласа каза: - По-добре да не беше го раждала!
- Зарко е убил някого - избърза внукът й.
- Майка си уби - промълви старата жена.
- Обесил е майка си? - Траян се ужаси.
- Не.
- Какво тогава е направил?
- Посегна на майка си.
- Пребил я, така ли?
- Наистина ли не разбираш, чедо? - погледна го баба Бенда, поколеба се, но каза: - Зарко насили майка си... - едва прошепна тя. - Сякаш е чужда жена, а не...
- Какво? - погнусено попита Траян, сигурен, че не е чул добре. - Той е луд!
- Не знам дали е луд, но не е човек... Урод е.
- Нарича се инцест - отговори машинално Траян. - Пиша дипломна работа по този въпрос... А после?
- Аз съм виновна - разплака се старицата.
- Не си виновна! - Траян стана и прегърна баба си. - Защо ще си виновна?
- Трябваше да спася Бенда... А аз...
- Откъде да знаеш какво ще направи тя?