- Какво искаш да кажеш?
- Не открих данни за пострадало лице на име Константин Криндов в бюлетина на КАТ - мрачно каза комисарят. - Нито автомобил със съответната регистрация.
- Ще проверя в ЕСГРАОН за починалите лица... - Радо влезе в системата, поровичка малко и каза: - Няма смъртен акт.
- Тогава кого са погребали кралевци?
- Нов труп? - облегна се назад Радо.
- И един жив герой от ловната дружина - намръщи се Мишената. - Пушката му е „Уинчестър“...
- Застрелял е вълка - досети се младият полицай.
- Въпросът е какво друго е свършил, докато се прави на мъртвец?
- Имаме заподозрян - щракна с пръсти Радо.
- Къде е? Да го виждаш някъде наоколо?
- Из баирите е.
- Ама ги познава повече от всички колеги, взети заедно...
- За да се крие...
- Значи е виновен! - обобщи Мишената.
103
Вампора и Балабана влетяха в двора с насочени напред пушки. Бенда извика:
- Какво ви става?
- Мислехме, че си в опасност.
- А, аз! - махна с ръка старицата. - За Траян се тревожа...
- Защо? - припряно попита кметът.
- Тази нощ Коко го отведе нанякъде...
- Кой? - не дочу Балабана.
- Коко - повтори старицата.
- Коко е вампирясал... - прошепна Вампора на горския. - На теб нищо ли не направи? - обърна се отново той към баба Бенда.
- Двамата дори не разбраха, че ги чувам...
- Затова гробът му бе пресен - направи заключение Балабана. - Ляга сутрин, става вечер...
- А ние къде ровехме... - поклати глава кметът.
- Коко е жив - произнесе възрастната жена и ги погледна последователно.
- Така ти се е сторило, лельо Бенда - потупа я по рамото Вампора. - Те си изглеждат досущ като живи хора...
- Кои? - не разбра тя.
- Как кои?! Вампирите - убедено каза кметът.
- Коко загина от насилствена смърт - друго обстоятелство, заради което един човек вампирясва... - продължи Балабана.
- Сигурно е плътеник - продължи да разсъждава на глас Вампора. - Те най-се доближават до човешкия образ...
- Вие сте изкукали бе! - тропна с крак старата жена. - Коко е жив и здрав! Пак ви е направил номер!
Двамата мъже се спогледаха, дръпнаха се под лозницата, за да не ги чува баба Бенда. Балабана прошепна:
- Спомняш ли си, че Димо видя Коко и после умря...
- Спомням си - отвърна шепнешком Вампора. - Така ме е страх за жена ми... Нали и тя го видя?
- Приказната Ели също... - добави Балабана. - Но още са живи.
- Чукай на дърво!
Двамата почукаха по дървесината на лозницата.
- Сигурно и на Бончо, и на Стела се е показал...
- Ама те не бяха ухапани като Димо - сети се горският.
- Не бяха. Може по друг начин да ги е умъртвил.
- Вампоре, направи нещо! - приближи се към тях възрастната жена.
- Мисля, лельо Бендо, мисля...
- Какво ще мислиш? Обади му се по телефона! - извика тя.
- Още не са прекарали директна връзка с оня свят - прошепна Вампора на горския.
- Обади се, за да успокоиш леля Бенда - предложи Балабана. - Ще кажеш, че не ти отговаря...
Вампора набра номера на Коко и се стъписа, когато след първия сигнал чу добре познат глас:
- Вампоре, кажи на леля Бенда, че момчето е живо и здраво!
Кметът отпусна слушалката и промълви:
- Жив е...
- Кой? - не издържа Балабана.
- Коко е жив.
- А Траян? - не се стърпя възрастната жена.
- А, и той... - едва изговори кметът. После започна да се разхожда из двора и да крещи: - Ще го убия! С голи ръце ще го удуша!
- Потрай малко - чу отдалеч гласа на Коко и приближи телефона до ухото си. - Закъсали сме за цигари... Купи от Мазачо...
- Цигари ли? - набра Вампора. - Не ти трябват цигари! На живи въглени ще танцуваш, дяволска муцуно! Само да ми паднеш! - Той отново чу кикота на приятеля си, последван от звънливия смях на Траян. - Кудкудякай ти, кудкудяй! Ще ти извия шийката, само да я докопам!
- Питай къде са? - сети се баба Бенда.
- Къде сте? Къде?
Вампора затвори телефона, повъртя се на двора, а после отново набра номера на Коко.
- Какво се сети? - попита го Коко.
- Сигурен ли се, че не си вампирясал? - попита кметът.
- Слънцето изгря, не виждаш ли? Ако бях вампир, вече щях да полегна на хладно в гроба - и отново се разхили.
- Да вървим, Балабане! На пихтия ще го направим!
- Пазете Траян! - обади се баба Бенда.
- Не се притеснявай за него! Ще ми краде приятеля! - ядно рече кметът. - И се хилят... Кикотят се като девственици, зърнали за пръв път гол мъж!
104
Ели стана рано под предлог, че ще полее цветята. Всъщност се надяваше, че ако Траян дойде за цигари, ще може да поговори с него, преди баща й да го е усетил. Чувстваше и вина, и срам от поведението си онзи ден. Наистина се държа като неврастеничка, която счита, че някой е откраднал собствеността й. Не трябваше да го обвинява, че е подпалил кръчмата, но ревността й я заслепи. А оттогава Траян не се показа в кръчмата и само засили подозренията й. Ами ако е права? Не за пожара, а за другата жена. Бе подочула, че той е бил на Калето, когато е пострадал Максим Балабана. Но дали е бил сам?