- Ако можехме паяжина да изплетем...
- Аха. И ще дебнем как престъпникът се заплита в нея.
Няколко остри завоя по нанагорнището спряха разговора.
Мишената, който и без това не беше добър шофьор, се концентрира върху пътя. Радо здраво стискаше предпазния колан, сякаш щеше да му помогне, ако се наложи.
- Всичките ни доказателства са косвени - обади се Радо, когато излязоха на един сравнително равен участък.
- Нямаме изобщо доказателства - погледна го комисарят. - Всичко е във въображението ни...
- Гледай пътя! - извика младият полицай.
- Нищо му няма на пътя! - отговори бързо шефът му. -Кажи поне едно доказателство!
Радо не отговори.
- Защо мълчиш?
- Мисля.
- Нищо няма да измислиш!
- Ако патронът е от пушката на Коко?
- Ще черпи из село, че е убил вълк - отговори Мишената.
- Особено като се разбере, че точно този вълк е убил приятеля му - допълни младият полицай.
- Разбра ли сега?
- Не можем да докажем, че са убити, а камо ли защо и кой ги е убил!
- Интелигентен убиец. Дори и подробностите не са му убягнали!
- А кой викаше, че селският овчар е заклан от селския идиот? - засмя се Радо.
- Не ми припомняй!
Навлязоха в Кралево, минаха по горния път, а после се спуснаха към къщата на Коко Хлопката. Спряха в края на улицата, тъй като от мястото им се виждаше входната врата. Около десетина минути изчакаха в пикапа, без да говорят. Нямаше движение. Излязоха от колата и внимателно огледаха печатите, поставени от кмета върху дворната порта на Коко.
- Многократно са махани и поставяни - отбеляза Радо.
- Може кметът нещо да е търсил в имота.
Качиха се на чардака. Бе обширен, а от него се влизаше в четири стаи.
- Голяма част от селото се вижда оттук - каза Радо.
- Виждат се покривите, но не и дворовете... Не можеш да следиш оттук кой накъде върви...
- А от покрива?
- Дори и оттам. Слагай ръкавиците!
Извадиха хирургични ръкавици и ги поставиха на ръцете си. Разделиха се. Радо пое стаите отляво, а Мишената - отдясно. След малко комисарят чу задавено кашляне и с необичайна бързина влезе в стаята, където беше партньора му.
- Какво става?
Радо само му показа с ръка, че иска шефът му да го потупа по гърба. Мишената му пльосна един отзад. Радо пое дълбоко дъх и каза:
- Задавих се.
- От какво?
Младият полицай само посочи с поглед. Вратата на хладилника бе отворена, а върху него бе извадена формичка за лед с квадратни форми.
- Да не си пробвал да се задушиш? - погледна го Мишената.
- Аха.
- Е, как е? - разсмя се комисарят.
- Доктор Моренов е прав - наведох се надолу и кубчето лед падна.
- Съмняваше ли се, че е така?
- Просто пробвах - троснато отвърна момчето. - Но се задавих от една капка.
- Едва ли Бончо Гладиатора е задушен с една капка! А и тя няма квадратна форма... - изсумтя комисарят.
- Важното е, че тук има квадратни ледчета! - посочи към тях младият мъж.
- Как си го представяш? - захили се Мишената. - Коко Хлопката грабва леденото кубче, бяга до Бончо Гладиатора...
- И докато стигне дотам, само ръката му е мокра - довърши разочаровано Радо.
- По-добре виж какво друго има във хладилника! - показа с ръка Мишената.
- Бирички...
- И бъркани яйца, юнако! Бас хващам, че са отскоро!
- Искаш да кажеш, че Коко Хлопката си живее тук, без някой да разбере?
- Така излиза... - замисли се Мишената. - Ако не е той, кой тогава е заел мястото му?
- Не откри ли пушката?
- В другите стаи я няма... Няма и нещо интересно.
- Да не очакваше дневник на убийствата? - изненада се Радо.
- Е, не съм се надявал толкова да ни улесни!
- Ние дори не знаем какво търсим!
- Да надзърнем под сайванта и после ще мислим къде да го открием!
Слязоха по стълбите и завиха зад къщата. Отзад имаше пуснати на двора десетина кокошки, обор и кучешка колиба.
- Някой се грижи за кокошките - подхвърли Мишената.
- А, грижи се! - засмя се момчето. - Пуснати са на воля!
- Имат вода и ярма, юнако - погледна го шефът му. - Сигурно някой вечер ги прибира в курника.
- Ами стопанинът им - вдигна рамене младият мъж.
- Ще го открием тогава!
На едната стена имаше подпрени мотики, лопати, дори ръждясал сърп. В дървено сандъче бяха нахвърляни чукове, отвертки, клещи, кабели. Мишената поразбърка из сандъчето и тъкмо да се откаже, съзря една метална халка. Издърпа внимателно и извади желязна верига, дълга около два метра. Няколко косъма се бяха увъртяли около едната халка, а на места се забелязваха ръждиви петна. Той наплюнчи ръкавицата и леко разтърка едно петно, а после го подуши.