В момента, който отвори дворната врата, един мъжки силует се изправи пред прага.
- Не стреляй! - тихо каза мъжът. - Аз съм Милко.
- И да искам, няма с какво да стрелям - усмихна се Траян. - Какво правиш посред нощ у нас?
- Пазя леля Бенда... - прошепна той. - Видях ви, че отивате някъде, а тя остана сама...
- Трогнат съм - искрено отговори младежът. - Изчакай малко!
Траян влезе вътре и се преоблече. Извади шишето с ракия и две чаши.
- Да седнем под лозницата - предложи той.
Милко мълчаливо се съгласи. Наляха и отпиха.
- Добра жена е леля Бенда... - тихо каза Милко. - Втората жена, която ми е помогнала в тоз скапан живот...
- Коя беше първата? - попита Траян, но беше разсеян. Очакваше всеки момент Балабана да му се обади.
- Казва се Биляна Гроздева... - започна овчарят.
- Млада и хубава - засмя се младият мъж.
- Не, не си мисли такива работи... - размаха ръце Милко. -Тя е поне десетина години по-възрастна от мен... Това е жената, дето ми даде къщата под наем.
Едва сега Траян застана нащрек. Кой бе наследил Прокълнатата къща?
- Разкажи ми - почти умолително изрече той.
- Излизам аз от затвора...
- Кой затвор?
- Врачанският - каза Милко, изненадан, че събедникът му не знае. - А тя ме чака пред вратите...
- Пред самите врати?
- Не точно, ама така се казва... Носеше кошница с ягоди... Сигурно продаваше на надзирателите...
- И после?
- Приближи се към мен и пита: „За какво лежа?“ Честно си признавам, че съм лежал за убийство и очаквам да побегне. А тя се засмя и пак ме пита: „Имаш ли къде да отидеш?“ Нищо не й отговорих, но тя разбра... Апартаментът, дето бях живял с оная, го взеха роднините й. Не ми се водеха нови дела, оставих им го ей така! Дано те са по-щастливи в него! Аз не бях...
- А после? - нетърпеливо го прекъсна Траян.
- „Аз - вика, - съм Биляна Гроздева. Имам един запустял имот в Балкана... Нищо особено не е, но няма кой да го гледа... Искаш ли го?“ Отвърнах й, че нямам толкова пари да купувам имот... А тя казва: „Не го продавам, под наем искаш ли го?“ Какво да й отговоря освен да се съглася... Нито имах къде да отида, нито при кого... А тя ми вика, че Кралево е хубаво място, ама хората не са читави... Да се пазя от тях...
- Не е била права за кралевци.
- Още не знам... - огледа се страхливо Милко. - Но явно няма добри спомени от селото... Сигурно са я изгонили оттук.
- Защо точно теб избра? - озадачено попита Траян.
- Късмет - доволно изрече Милко. - Само мен пуснаха този ден.
На прага се появи баба Бенда. В ръцете си носеше чиния със салата. Тросна я на масата пред тях и остави две вилици.
- Не спиш ли, бабче? - стана от мястото си Траян.
- Как да спя? - сърдито му отвърна тя. - Да беше ми се обадил!
- Мислех, че спиш - оправда се внукът й. - Не исках да те будя.
- Ех, чедо... - въздъхна жената. - Добре, че те чух да ровиш из багажа си.
- Ами ако бях крадец? - засмя се Траян.
- Нали Милко пази отвън? Как ще влезе крадец! -сопна се баба му.
- Не знаех, че си ме чула - шепнешком каза Милко.
- Къде са Вампора и Балабана? - обърна се Бенда към внука си.
- Чакам да ми се обадят - отговори Траян, защото не искаше да плаши баба си. - Бабче, а да знаеш коя е Биляна Гроздева?
- Никога не е живяла в Кралево.
- Но Прокълнатата къща е нейна.
- Не е възможно! - поклати глава старицата. - Няма наследници този имот!
- Има - обади се Милко.
- Няма - обърна се тя към него. - Тази жена те е измамила!
- Не казвай на никого, а? - примоли се Милко.
- Защо? - изненада се Траян.
- Хубаво място е Кралево - въздъхна овчарят. - Не искам да се махам.
- Никой не те гони - успокои го баба Бенда.
В този момент Балабана звънна на Траян.
114
Още щом излязоха от боровата гора, Балабана звънна на доктора. Отговориха му едва на деветия сигнал:
- Да - чу той нежния глас на Емилия.
- Докторът къде е?
- Спи. Случило ли се е нещо?
- Докторът да става! Вампора е ранен... Да приготви линейката...
- Сега...
Балабана едва влачеше приятеля си след изчезването на Траян. Емилия ги чакаше пред отворената врата на медицинския пункт. Бе по прозирен халат. Тя помогна на Балабана да вкарат ранения вътре.
- Къде е докторът?
- Сега ще дойде... - спокойно отговори медицинската сестра.
- Викай го по-бързо! - нетърпеливо каза горският, защото Вампора изпъшка.
- Ще дойде всеки момент.
Тя внимателно свали превръзката от главата на ранения и я хвърли в кошчето. Проми раната и каза: