- Докторът няма да помогне много.
- Защо? - уплаши се Балабана.
- Ще умирам ли? - обади се и Вампора.
- Не - усмихна се Емилия. - Но ще трябва хирург да види раната.
В лечебницата влезе доктор Дарев. Потръпна с рамене, преди да се приближи до Вампора.
- Студено ли ти е? - изненада се горският.
- Тресе ме - отвърна фелдшерът, докато преглеждаше главата на кмета. - Ту ми е студено, ту - горещо... Някакъв летен вирус съм пипнал...
- Затова ли си с дълъг ръкав? - попита го горският.
- Ако не ме е срам, и одеяло ще наметна отгоре си.
- Как е, докторе? - попита припряно Вампора.
- Ще те шият колегите - отговори Дарев. - Сега ще ти бия инжекция, за да спра кървенето и отиваш в града.
- Няма ли ти да го закараш? - обади се Емилия.
- Не мога - поклати глава докторът. - Ръцете ми треперят... Не смея да рискувам...
- Ще се обадя да изпратят друга линейка - каза медицинската сестра.
- Няма как да стане! - надигна се поуспокоен Вампора. - Докато дойде линейка, ще съмне...
- Прав си - подкрепи го и Балабана.
- Ще отидем с нивата - реши раненият и подаде ключовете на приятеля си.
- Какво е станало с теб? - попита доктор Дарев.
- Един циганин стреля по мен - излъга Вампора. - На Темното езеро хвърляше гранати, за да избие рибата.
- Не е ли блато? - обади се Емилия.
- Някой го излъгал, че има балканска пъстърва - направи опит да се усмихне кметът.
- Явно не сте го хванали - поклати глава медицинската сестра.
- Балабана стреля, но не го улучи.
- Трябва да се обадя в полицията - категорично каза докторът.
- Защо? - наежи се Балабана.
- Задължени сме да докладваме при огнестрелна рана.
- Недей, докторе, моля те! - шепнешком каза кметът.
- Няма друг начин - спокойно му обясни Дарев. - Ти трябва да влезеш в болница. Колегите веднага ще разберат.
- Утре.
- Сега ще се обадя - каза докторът и отново започна да трепери.
115
Двигателят изпърпори и нивата спря. Балабана отново опита да запали, но не успя.
- Дотук бяхме! - измърмори той.
- Защо? - попита Траян, който седеше също на предната седалка.
- Няма бензин.
- Какво ще правим сега? - обърна се Траян назад, но Вампора бе в унес.
- До разклона има петдесетина метра - каза горският. - Ще спрем някоя кола.
- Няма кой да спре на трима мъже - поклати глава младежът. - Ако бяхме взели медицинската сестра...
- Като видят пушките, ще спрат - категорично отсече горският. - А тази жена е забранена територия за теб!
- Така си мислиш - нехайно отвърна Траян.
- И докторът ще те подгони с пушката!
- Ако му стиска! - засмя се Траян. - Видя ли го как трепери?
- Но не от страх, Софиянецо.
Събудиха Вампора и го подкрепяха, за да може да върви. На главния път оставиха ранения да легне на банкета, а те размахаха пушки срещу слизащите по баира тирове. Шофьорите им отговаряха с продължителни клаксони, заобикаляха ги, но никой не спря. Не мина нито една лека кола.
Траян нервно пушеше. От време на време поглеждаше Вампора, който спеше. Младежът дори си свали якето и покри ранения.
- Дано докторът да се е обадил в полицията - сети се Траян.
- Защо ни е полиция? - изсумтя горският.
- Полицаите бързо ще повикат линейка.
Позна.
След четиридесет минути двамата бяха заслепени от дългите светлини на автомобили, който идваха право срещу тях. Балабана и Траян закриха с ръце очите си. Когато се включиха късите светлини, те успяха да различат две патрулни коли, които рязко спряха пред тях. Полицаите излязоха от автомобилите и извикаха:
- Горе ръцете! Хвърлете оръжието!
Балабана и Траян изпълниха нарежданията. Полицаите ги обискираха и им сложиха белезници. Един от полицаите сръга Балабана, който изпъшка:
- Ребрата ми...
- Не съм те докоснал - развика се полицаят.
- Умирам от болка... - приви се горският на две.
Двама полицаи го пъхнаха в първата патрулка.
- Защо ни арестувате? - ядоса се Траян.
- Не знаете ли? - ехидно се засмя един от полицаите. - Опит за въоръжен грабеж на пътя.
- Искахме да идем на стоп до града... - опита се да обясни младежът.
- Това го кажи на адвоката си!
- Кметът на Кралево е прострелян - посочи с глава Траян към лежащия на банкета мъж.
- Ще прибавим и опит за убийство на длъжностно лице.
116
- Юнако, идвай веднага! - провикна се от вратата на фитнес залата Мишената.
- Идвам след половин час - отговори Радо и погледна към стенния часовник. Наближаваше шест сутринта. Той спокойно продължи да брои от лежанката: - Двайсет и седем, двайсет и осем...