- Какво мислиш, че е станало?
- Предполагам, че Дорко я е хвърлил... - каза възрастният мъж. - Но защо? Не беше буен кон...
- Бил е инжектиран с конски допинг - каза Мишената.
- Сега разбирам... Стела имаше... Инжектира с него Вихра, за да я вдигне на крака...
- Кой знаеше за допинга?
- Всички - повдигна рамене арестантът.
- Какво ли питам и аз! - плесна с ръце Мишената. - Ти ли върза коня за дървото?
- Аз. Открих го чак на разклона...
- А пушката на Стела? - сети се Радо.
- Подхвърлих я на пришълеца - призна Коко.
- Защо?
- Подозирах го.
- Знаеше ли, че е лежал за убийство? - попита Радо.
- Какво? - скочи Коко. - Арестувахте ли го вече?
- Нямаме основание - замислено изрече комисарят. - Ти ли открадна тетрадките на Бончо Гладиатора?
- Да.
- Кога?
- Минути след смъртта му - призна Коко.
- Ти ли го уби? - надвеси се над него Мишената.
- Беше вече мъртъв - промълви Коко и добави с болка: - Ако пет минути по-рано бях прескочил стобора...
- Какво?
- Щях да хвана убиеца.
- Видя ли кой е?
- Ако го бях видял... - поклати глава Коко, но не довърши.
- Къде са сега записките на Бончо Бончев? - попита Радо.
- Подхвърлих ги на Траян, внука на баба Бенда.
- Защо?
117
- Готов е всичко да ни каже освен най-важното! - каза Мишената, докато слизаха по стълбите на дирекцията.
- Ако не открием мотива за убийствата, няма как да хванем престъпника - продължи Радо.
- Как да му го обясня на Коко? - ядоса се комисарят. - Дали не прикрива някого?
- При тази ситуация е самоубийствено!
- Дано яките мъжаги са по-приказливи - изрече Донов, докато пресичаха улицата, за да влязат в местната болница.
Намериха бързо стаята, в която бяха настанени Балабана и Вампора по полицая, оставен пред вратата. Надзърнаха вътре, но двамата кралевци спяха. На шкафчетата им бе оставена сутрешната закуска - чай, масло и сирене с по две филийки хляб.
- Събуждайте се, балканджии! - извика гръмогласно Мишената.
- Ще ви нахранят с този порцион - засмя се Мишената. - А чаят сигурно е прегоряла захар. - Той надигна Лазар чашата към носа си и неочаквано млъкна.
- Какво? - учуди се Радо.
- Помириши и ти, юнако! - Комисарят поднесе чашата до носа на партньора си.
- Мирише на...
- Цианид - прекъсна го шефът му. - Викай експертите! Радо излезе, за да позвъни, а Мишената повика дежурния пред вратата полицай.
- Кой донесе закуската?
- Някаква санитарка...
- Млада, стара, хубава, грозна, дебела, слаба...
- Не я загледах... - притесни се униформеният. - Помолих я да постои тук, докато отскоча до тоалетната...
- Ще те уволня! - закани се Мишената. - Вън!
Радо отново влезе в стаята:
- Ще са тук до десет минути.
- Стой тук, докато разпитам персонала! - Комисарят излезе.
- Искам вода - прошепна Вампора.
- Изчакай малко! - нервно каза Радо. - И не пий от чая, отровен е!
- И тука ли ни намери бе? - изпъшка Балабана.
- Кой? - наведе се над леглото Радо.
- Убиецът - прошепнаха двамата.
- Знаете ли кой е?
- Да - каза Балабана.
- Не - отвърна Вампора.
- Ясно - поклати глава младият мъж.
Мишената се върна след няколко минути.
- Още не са зачислени за храна - обясни той на партньора си. - Кой знае, че сте тук?
- Цяло село - отговори вместо тях Радо. - Мисля, че е време да споделите тайната си с нас!
- Каква тайна? - едва прошепна Вампора.
- Тази, заради която ви убиват един по един - гневно каза Мишената. - Кой ще е пръв?
- Вампоре... - Балабана се обърна към приятеля си.
- Ти разказвай - отвърна кралевският кмет. - Аз нищо няма да си призная.
Максим Балабана започна бавно да разказва за събитията отпреди тридесет години.
118
- Мишена - обърна се дежурният полицай към комисаря.
- Казвай бързо, че ме тресе!
- От ареста се обадиха - продължи полицаят. - Траян Траянов иска да говори с теб спешно.
- Забравих го него! - плесна се по челото комисарят. - Да го водят веднага!
Радо отново просеше кафе от автомата пред полицията. Мишената се върна назад, видя върху машината две готови кафета и ги грабна.
- Спомни си, че можеш да носиш по две чаши в ръка! - каза той на колегата си и отново хлътна в сградата.
Траян влезе в кабинета, а след малко се появи Радо. Конвоят му отвори вратата, тъй като младият полицай носеше четири чаши кафе.
- Искам и аз - умолително изрече арестантът.
Радо му подаде едната чаша. Траян благодари и отпи.
- Казвай направо! - обърна се към него комисарят.