- Всичко започва преди трийсет години...
- Тайната на Прокълнатата къща вече я научихме - обади се Радо.
- Кой пръв си призна? - с интерес попита Траян.
- Не дръж на подробностите! - махна с ръка Мишената. -Ти какво имаш да ни кажеш!
- Много неща... - напери се Траян. - Но искам да бъдете търпеливи...
- Казвай направо, че да не те ударя зад врата! - изръмжа Донов.
- Знаеш ли кой е убиецът? - попита Радо.
- Знам - изкриви усмивка Траян. - Но ще започна от един подслушан разговор...
- Кой кого подслушва? - нетърпеливо попита Мишената.
- Аз подслушвах - поясни младежът. - Беше след смъртта на Димо Вълкобореца... В кръчмата се бяха събрали Велизар Вампора, Максим Балабана, Бончо Гладиатора и Щурата Стела.
- А ти къде беше? - прекъсна го комисарят.
- На съседната маса, а и те говореха високо... Чудеха се на странните неща, които стават из селото...
- Част от тях са номерата на Коко Хлопката - намеси се Радо.
- Да, той ми разказа за тях - за Пеещата круша, за Краля-Слънце, за дините...
- Давай това, което не знаем! - прекъсна го отново комисарят.
- Всеки от тях е получил странен предмет, който го е озадачил - продължи Траян. - На Димо е подхвърлена непрана вълна, на Щурата Стела - ябълки...
- Ябълките ги видяхме - каза Радо.
- Вампора е намерил пумпал в кметството, а на гроба на Коко Хлопката е имало шарена топка...
- Детски игри! - измърмори Мишената.
- Балабана се спъва в оранжеви конуси пред портата си - невъзмутимо продължи Траян. - Аз бях свидетел, че на Бончо Гладиатора на два пъти му подхвърляха големи, пластмасови зарчета...
- Зарчета? - заинтригува се Радо. - Истински, с квадратна форма?
Двамата полицаи се спогледаха.
- Да.
- Колко големи бяха? - попита отново младият полицай.
- Ето. - Траян извади едното зарче и го постави на бюрото.
- Големи са - поклати глава Мишената и погледна колегата си.
- Има и по-малки размери - отговори му той. - Но това е идея.
- Съгласен съм - отвърна комисарят и се обърна към Траян: - Давай нататък!
- Мазачо е открил на пода в кръчмата счупено огледало... А някой постоянно поставяше яйце на Прокълнатия гроб... Никой не обърна внимание на тези знаци... Може би Бончо Гладиатора се досещаше за тяхното значение...
- А то е? - прекъсна го нетърпеливо комисарят.
- Конусът, ябълката, вълната, зарчетата, огледалото, топката, пумпалът са играчките на малкия Дионис...
- Богът на виното - сети се пръв Радо.
- Аман от богове! - ядоса се Мишената, защото преди време имаха случай на сериен убиец, който се считаше за бога на Слънцето.
- Сравненията с етнографски материал свидетелстват, че това са предмети, използвани в магическата практика на орфическите мистерии... - продължи Траян. - Друг символ на Дионис е колелото, което е използвано за любовна магия...
- Свържи го с убийствата! - нареди комисарят, който не издържаше на простанни обяснения.
- Още не мога - продължи младежът. - Но танцуващите в кръг около малкия Дионис подпомагат повторното раждане на посветения в мистериите, неговото възкръсване в смъртта.
- Тук вече има връзка - замисли се Мишената. - Повторно възкръснал...
- Последното изречение в записките на Бончо Гладиатора е „Отмъщението на Залмоксис е страшно“ - спомни си Траян.
- Залмоксис? - попита Мишената.
- И Дионис, и Залмоксис са част от орфическата доктрина на траките... Много по-трудно е да се определи пряката връзка между тях.
- Разкажи за Залмоксис! - нареди комисарят и допълни: -Само най-важното!
- Според Херодот Залмоксис е бил роб на Питагор, от когото заимства идеята за безсмъртието на човека. Някои автори твърдят, че би роден върху меча кожа, откъдето идва и името му, защото „залмос“ на тракийски език означава кожа.
- Лудата мечка? - подхвърли Радо, но Мишената и Траян не реагираха.
- По-късно Залмоксис се освобождава от робство, забогатява, пътува из Египет, където дооформя своето учение и се връща при своите сънародници. Той става цар-жрец на гетите. На специални пиршества пред тракийската аристокрация развива своите възгледи... След смъртта си човек не умира, а само се преселва в друг свят, където живее вечно, обграден от блага...
- Райски мираж - вметна Радо.
- Отначало явно не са му вярвали - продължи да разказва младежът. - Залмоксис изгражда свое подземно жилище, в което се затваря и прекарва три години, а траките го оплакват като мъртъв...
- Гробница? - попита младият полицай.
- Остави първо да чуем! - обърна се към него шефът му.
- След четири години Залмоксис излязъл жив и здрав от света на мъртвите. Тогава гетите повярвали в неговото учение и той станал техен бог. Но както самият Херодот твърди, Залмоксис е живял много преди Питагор...