кварц, кристал и променяше цвета си според времето и приливите: от мразовито
сиво до ледено синьо и от алабастрово бяло до арктическо зелено. Когато вълните
блъскаха по гладките стени, солената вода съскаше и кипеше, така че кулата бе
непрестанно обвита в пара, макар че самите камъни бяха студени. Нощем шпилът £
излъчваше бледа фосфоресцентна светлина с цвят на пресечено мляко, която
пулсираше бавно и равномерно като голямо сърце, пращайки туптящи ивици
светлина – червени и пурпурни – по дължината £. През зимните месеци, когато люти
вихрушки връхлитаха откъм Великия лед на Върха на света, за да покрият град
Муриас с дебел сняг и здрав лед, кулата оставаше незасегната.
Древните и Великите древни, живеещи в Муриас, гледаха на кулата със смесица
от благоговение и ужас. Чудесата не им бяха непознати, те владееха Стихийните
магии и малко неща бяха извън силите им. Знаеха, че обитават стар древен свят и
че останки от прастарото му минало все още се спотайват в сенките. В
продължение на поколения Великите древни и Древните, дошли след тях, се бяха
борили с Архонтите и ги бяха победили, и дори бяха изтребили последните ужасни
Земни господари. Силите на Древните – смесица от наука, подхранвана с аурална
енергия – ги правеха почти неуязвими. Но дори те се бояха от самотния обитател на
кулата. Легендата наричаше острова Тор Ри. На древния език на Дану Талис това
означаваше Кралската кула – но никакъв крал не живееше там.
Кристалният шпил бе домът на Авраам Мага.
Високият червенокос воин в блестяща алена броня мина с олюляване през
тясната врата, после се приведе и опря ръце на бедрата си, дишайки тежко.
– Авраам, тези стълби ще ме довършат – изпъшка той. – Сякаш продължават до
безкрай и винаги ме оставят без дъх. Някой ден ще взема да ги преброя.
– Двеста четирийсет и осем – каза разсеяно високият кокалест мъж, застанал по
средата на стаята. Съсредоточаваше се върху един синьо-бял глобус, въртящ се
във въздуха пред него.
– Мислех, че са повече. Винаги имам чувството, че се изкачвам с векове.
Авраам се извърна наполовина към него. Светлина от въртящия се глобус обля
дясната част на лицето му, придавайки на тебеширената му кожа нездрав синкав
оттенък.
– По пътя си дотук ти влезе и излезе от поне дузина Сенкоцарства, Прометей,
стари приятелю. Защо мислиш, че ти казах никога да не се застояваш на стълбите?
– добави той с лукава усмивка. – Да не би да имаш новини за мен? – Авраам Мага
се обърна изцяло към високия воин.
Прометей се изправи и военната дисциплина му помогна да срещне погледа на
Мага с безстрастно изражение. Преди да заговори, синият глобус се спусна и се
зарея точно пред него, увиснал във въздуха между двамата.
– Какво виждаш, стари приятелю?
Прометей премигна и насочи вниманието си към глобуса.
– Светът... – започна той, после се намръщи. – Но нещо в него не е наред. Има
прекалено много вода – изрече Древния бавно, наблюдавайки как глобусът се
върти. Щом започна да различава формите на някои континенти, прозрението го
осени. – Дану Талис го няма.
Авраам вдигна ръката си, обвита в метална ръкавица, и мушна с показалец
сферата. Тя се пукна като мехур.
– Дану Талис го няма – съгласи се той. – Това е светът не какъвто ще бъде, а
какъвто би могъл да бъде.
– Кога? – попита Прометей.
– Скоро.
Прометей откри, че се взира право в Авраам Мага. Още преди да го срещне за
първи път, бе чувал легенди за загадъчния странстващ учител – фигура, за която
се говореше, че не е нито Древен, нито Архонт, а по-стар и от едните, и от другите,
по-стар дори и от Земните господари. Казваха, че бил от Времето преди времето,
но самият Авраам никога не обсъждаше възрастта си. Сестрата на Прометей,
Зефания, му бе казала, че в историята на всяка раса се споменава за учител,
мъдър пророк, донесъл знание и мъдрост на туземците в далечното минало.
Имаше много малко описания на този учен... но доста от историите споменаваха
фигура, която би могла да е Авраам Мага.
Светлорусата коса на Мага, сивите му очи и пепелявата кожа намекваха, че
произхожда от далечните северни земи, но той бе много по-висок от северняците, а
чертите му бяха по-фини, с високи, изпъкнали скули. Освен това имаше и по един
допълнителен пръст на всяка ръка.
През последните десетилетия Промяната бе връхлетяла Авраам.
Прометей знаеше, че според свидетелствата това се случвало с всички Велики