Макиавели се поклони.
– Не съм чувал тази титла от дълго време.
– Така те наричаше твоят господар – продължи Морския старец.
– Господарят ми е много великодушен – рече любезно безсмъртният.
– Господарят ти е много опасен. И не е особено доволен от теб. Както и да е,
това не е моя грижа. Възложиха ми да ти съдействам, Създателю на крале. Какво
искаш?
– Бях пратен тук да освободя съществата от килиите, за да нападнат Сан
Франциско. Според заповедите, трябва да започна със земноводните твари и да ги
пусна в залива. Казаха ми, че ти и дъщерите ти ще ги поведете към града.
Гласът на Нерей бе влажен и лепкав.
– Разполагаш ли с думите, които ще събудят създанията?
Макиавели вдигна една цветна снимка с висока резолюция.
– Моят господар ми прати това. То е от Пирамидата на Унис.
Нерей кимна. Три от пипалата му се размахаха във въздуха пред италианеца.
– Дай да видя.
Макиавели отстъпи крачка назад от посягащите пипала на Древния.
– Не ми ли вярваш, безсмъртни? – сопна се Нерей.
Макиавели обърна снимката към създанието.
– Не искам да се намокри – обясни той. – Разпечатах я на мастиленоструен
принтер. От влагата мастилото ще се разтече. А аз със сигурност не искам да
разочаровам господаря си отново.
– Вдигни я. Дай да погледна. – Нерей се наведе напред и присви очи. После
неохотно бръкна в един джоб на елека си и извади запечатваща се найлонова
торбичка. В нея имаше калъф за очила. Нерей го отвори, извади чифт очила за
четене, постави ги на носа си и погледна отново снимката. – Старото царство –
промърмори той, после кимна. – Това са Словата. Внимавай, италианецо, в тях се
крие голяма сила. Какво искаш да освободиш най-напред?
Макиавели пусна Били и бръкна в джоба си да извади лист хартия.
– Моят господар ми даде също така и инструкции – каза той, докато разгъваше
листа, за да разкрие поредица от точки и тирета.
– Имаме ли кракен? – попита бързо Били. – Можем ли да освободим кракен?
Нерей и Макиавели се обърнаха да изгледат младия американски безсмъртен.
– Какво? – попита Били, местейки очи от единия към другия. Обърна се към
Макиавели. – Какво?
Сивите очи на италианеца проблеснаха предупредително.
– Нямаме кракен – каза Нерей. – Освен това, дори и да имахме, те са горе-долу
толкова големи. – Доближи палеца и показалеца си, така че между тях останаха
само два-три сантиметра.
– Мислех, че са по-едрички.
– Моряшки приказки. А както знаеш, моряците са ужасни лъжци.
– Какво имаме? – попита Макиавели. – Като за начало ми трябва нещо
драматично, нещо зрелищно, което да направи впечатление на хората и да
привлече вниманието им.
Нерей се замисли за момент, а после се усмихна, показвайки зловещите си зъби.
– Имам Лотан13.
Макиавели и Били се втренчиха неразбиращо в него.
– Онзи Лотан – наблегна Нерей.
Двамата безсмъртни поклатиха глави.
– Нямам никаква представа какво е това – призна Макиавели.
– Хич не ми звучи страшно – рече Били.
– Седмоглав морски змей.
Макиавели кимна.
– Това може да свърши работа.
– Със сигурност ще им привлече вниманието – промърмори Били.
13Седмоглав морски змей в митовете на древния град-държава Угарит, съществувал на територията на
днешна Сирия. – Б. пр.
Глава петнадесета
– Следят ни – каза Джош.
Джон Дий и Вирджиния Деър се завъртяха в седалките, за да погледнат през
задното стъкло. Петима колоездачи въртяха бясно педали след тях, криволичейки
умело между колите на долното ниво на моста Оукланд Бей. Свиреха клаксони и
звукът отекваше в металните подпори и стоманеното горно ниво.
– Мислех, че не пускат колела на моста – каза Дий, като посегна към меча в
краката си.
– Защо не излезеш да им го кажеш? – обади се Вирджиния Деър.
– Два мотоциклета се приближават бързо, отляво и отдясно – рече Джош. По
друго време вероятно щеше да е уплашен, но последната седмица го бе
променила. Беше го направила силен и уверен. Освен това можеше да се
отбранява, помисли си той, хвърляйки поглед към каменния меч на пода до себе си.
– Може да не е нищо... – започна Дий.
– Носят раници – добави Джош.
– Торбалани – каза уверено Деър.
Джош хвърли поглед към двете странични огледала и пулсът му се ускори. И от
двете страни се виждаха мотористи с черни шлемове.
– Точно зад нас са.
– Ти се съсредоточи върху шофирането – рече Дий. – Ние с Вирджиния ще се
погрижим за това.