– Отпред движението е спряло – каза равно Джош, гледайки светещите стопове
по-надолу по моста. Гласът му бе спокоен, овладян.
Дий се приведе напред между седалките. После посочи наляво.
– Хвани изхода към Острова на съкровищата. Не давай мигач, просто го направи.
Джош завъртя волана и тежката кола кривна с писък на гуми през две пътни
ленти. Мотористът отляво удари спирачки и задната му гума остави дълга, димяща
диря. Мотоциклетът се заклатушка и падна, и мъжът се изтърколи по земята. Коли
спряха със свистене.
– Добра работа – рече Вирджиния. – Отдавна ли караш кола?
– Не много отдавна – Джош се ухили, – но през последната седмица насъбрах
доста практика.
Пътят изви вляво и очите на Джош се насълзиха, щом излезе от сенчестото долно
ниво на моста на яркото слънце. После изведнъж пред него се ширна Заливът на
Сан Франциско и градът отвъд. В далечината, точно срещу него, насред залива се
намираше остров Алкатраз.
– Вирджиния. Мотористът се приближава от твоята страна! – извика Джош.
Жената натисна бутона за сваляне на прозореца. Останалият моторист се бе
изравнил с летящата лимузина и се опитваше да бръкне в раницата с дясната си
ръка, докато управлява мотоциклета с лявата.
– Здрасти – каза тя. Сумрачната вътрешност на колата се озари от топло зелено
сияние и въздухът се изпълни с аромата на градински чай. Вирджиния потърка
палец и показалец и Джош видя в огледалото как между тях се появява малко
топче зелена енергия. Тя го запрати срещу моториста.
– Не улучи! – сопна се Дий. – Чакай, нека аз да...
– Търпение, докторе, търпение – рече Вирджиния.
Предната гума на мотоциклета изведнъж се разпадна на черен прах. Спиците се
огънаха, колелото поддаде и той кривна встрани. Предната вилка дереше бетона,
мятайки дъжд от искри. После моторът се блъсна в ниската предпазна стена откъм
залива, мъжът бе изхвърлен през нея и изчезна без никакъв звук.
– Ти си изтънчена както винаги, Вирджиния – каза Дий.
Джош натисна здраво педала и се понесе с рев по булеварда. Зад тях
движението спря, шофьори наизскачаха от колите и се втурнаха да помагат на
мотоциклетиста. Джош намали, когато шосето започна да се спуска към острова.
Отдясно се виждаше малък яхтклуб. Той зърна с крайчеца на окото си някакво
движение, докато пресичаше Макала Роуд, и без да мисли, натисна газта до дупка.
Колата се стрелна напред и Вирджиния и Дий бяха отхвърлени назад в седалките.
– Колоездачите се върнаха – каза Джош. Макар че сърцето му препускаше бясно,
не изпитваше страх. Усети се, че механично подготвя стратегии и измисля
маршрути за измъкване. Направи една бърза сметка. – Много са.
Колоездачите се бяха появили от страничния път и сега бясно въртяха педали
след колата. Осем от тях носеха огледални очила и аеродинамични каски, които им
придаваха смътно насекомоподобен вид.
– Това започва да става досадно – промърмори Дий. – Карай нататък. Свий
надясно при яхтклуба. Имам една идея. – Той погледна към Вирджиния. – Можеш
ли да ги спреш? – Посочи с палец колоездачите.
Вирджиния Деър го дари със смразяващ поглед.
– Спирала съм цели армии. Нима си забравил?
– Съмнявам се, че някога ще ми позволиш да го забравя – въздъхна той. После
запуши ушите си с пръсти.
Вирджиния свали прозореца си наполовина, опря флейтата на ръба на стъклото,
пое си дълбоко дъх, затвори очи и духна лекичко.
Звукът бе ужасяващ.
Джош го усети дълбоко в костите си. Беше като зъболекарска машинка... само че
по-лошо, много по-лошо. Зъбите и скулите го заболяха и той буквално чувстваше
звука зад дясното си ухо. Златната му аура лумна около главата му, за да го
предпази, и в миг черепът му бе обгърнат от древен воински шлем. Звукът
моментално отслабна. Джош отвори и затвори уста, за да отпусне напрегнатите
мускули на челюстта си. Скоростта, с която бронята се бе образувала около тялото
му, бе изумителна, и той нямаше спомен да я е викал съзнателно. Сгъна обвитите
си в ръкавици пръсти. Дали това означаваше, че му става по-лесно да оформя и
контролира аурата си?
Появи се чайка. Долетя откъм водата, устремена право към предното стъкло, и
за миг Джош си помисли, че ще се блъсне в него. В последния момент обаче тя се
издигна, мина над колата и кацна на каската на първия колоездач. Велосипедът се
заклати лудо, докато мъжът се опитваше да прогони птицата от главата си.
Втора и трета чайка се спуснаха от небето и изведнъж небето се изпълни с