безумни, с големи черни зеници, и върху пепелявото му лице приличаха на дупки,
прогорени в хартия.
– Да – каза той развълнувано. – Да, добре съм. Наистина съм добре.
Преди Джош да успее да разбере какво става, откъм един сводест вход отдясно
отекнаха стъпки и тримата се завъртяха, посягайки инстинктивно към оръжията.
Появиха се две фигури, вървящи забързано към тях.
– На това му се вика странна двойка – промърмори Дий.
Николо Макиавели, който все още съумяваше да изглежда елегантен в оцапания
си черен костюм, спря пред английския магьосник. Италианецът изгледа тримата,
кимна леко на Джош, а после насочи вниманието си към Дий.
– Правилно ли чух, или ушите ми изневеряват? Не, ти не си
добре, доктор Дий –
каза той с чистия си прецизен английски. – Виждам в очите ти онзи поглед.
– Кой поглед?
– Погледът, който имаш винаги, когато се готвиш да сториш нещо невероятно
глупаво и адски разрушително.
– Нямам представа за какво говориш – рече Дий. – Имах лек пристъп на морска
болест.
– О, наистина имаше морска болест – каза Вирджиния Деър с бърза усмивка.
Пристъпи напред и протегна ръка към италианеца. – След като докторът напълно
забрави за обноските си и е твърде груб да ни запознае, ще го сторя аз. Казвам се
Вирджиния Деър.
Макиавели пое ръката £, приведе се и почти докосна с устни пръстите £.
– За мен е чест да се запознаем, госпожице Деър. Вашата репутация ви
предхожда.
Вирджиния се обърна към Били и усмивката £ се разшири.
– Радвам се да те видя отново, стари приятелю. Как я караш?
– Чудесно, госпожице Деър – рече Били. Пристъпи напред да я прегърне
приятелски. – И още по-добре, след като те видях.
– Вие двамата познавате ли се? – попита изненадано Дий, задавайки същия
въпрос, който се въртеше в ума на Джош. После осъзна, че това е съвсем логично
– американските безсмъртни би трябвало да са се срещали по някое време през
вековете.
– О, двамата с Хлапето сме имали някои приключения заедно – каза Вирджиния и
смигна на младежа. – Нали така, Били?
– Не съм сигурен дали бих ги нарекъл приключения – каза Били с почти
срамежлива усмивка. – Те обикновено свършваха с това, че ме прострелваха или
ме намушкваха с нещо остро.
– И аз те спасявах – напомни му Вирджиния.
– Странно, винаги съм мислел, че е обратното – рече Били.
Макиавели насочи вниманието си отново към Джош и му протегна ръка. Момчето
я пое и усети силата в стисването на италианеца.
– Радвам се да те видя отново – каза тихо Макиавели и на Джош му трябваха
няколко секунди да осъзнае, че мъжът се бе обърнал към него на италиански и той
бе разбрал всичко. – Изненадан съм, че още стоиш с английския ни приятел.
– Чух това – сопна се Дий. – Говоря италиански!
– Знам. – Макиавели се усмихна. – Просто напомням на младия господин Нюман,
че все още има избор.
Джош прехапа бузата си отвътре и се помъчи да запази безизразна физиономия.
– Аз също се радвам да те видя – отвърна той на английски. Италианецът
наистина му харесваше, много повече от Дий. Макиавели притежаваше хуманност,
която липсваше на доктора. – Как дойде дотук? С лей-портал или...
– Със самолет. – Макиавели се обърна към Били и му махна да се приближи. –
Това – каза той – е Джош Нюман. Златен – добави многозначително. – И един от
близнаците от пророчеството.
Били стисна ръката на Джош и момчето се изненада колко студени и груби бяха
дланите на Хлапето. Забеляза също, че безсмъртният е малко по-нисък от него.
– Никога не съм мислил, че ще срещна Златен – рече Били.
– Никога не съм мислил, че ще срещна една легенда – каза Джош. Изведнъж
откри, че се хили като идиот и положи отчаяно усилие да се успокои. Преди да
срещне Деър и Макиавели, знаеше само смътно за тях и изобщо не бе чувал за
Дий, но Били Хлапето беше друга работа. Той представляваше истинска
американска легенда. Джош бе израснал с историите за него.
Били изглеждаше почти смутен.
– Всъщност не съм чак такава легенда. Виж, Дивия Бил, Джеси Джеймс,
Джеронимо или Кочис19 – те бяха легенди.
– Е, аз пък мисля, че ти си легенда – настоя Джош.
Хлапето се ухили.
– Е, и ти самият си нещо като легенда, нали? Един от легендарните близнаци –
един да спаси света и един да го унищожи – провлачи той. – Ти кой от двамата си?
– Нямам представа – каза сериозно Джош. Макар че през цялата последна
седмица слушаше за пророчеството, никога не се бе замислял над думите. Един да