планове за децата и внуците си – планове, на които са им нужни години,
десетилетия, дори векове, за да узреят.
– Чувал съм, че този тип планове са твоя специалност – рече Били.
– Така е. – Макиавели махна с ръка към една килия, в която имаше три заспали
космати полтъргайста, кой от кой по-грозни. – Ето защо тези тук не ме плашат, нито
пък ме интересуват.
– Звучиш надменно като Дий – тросна се Били и в гласа му се прокрадна
стоманена нотка. – Освен това съм сигурен, че жителите на Сан Франциско няма да
са на твоето мнение.
– Вярно е – съгласи се Макиавели.
Били си пое дълбоко дъх.
– Ако тези твари стигнат до брега, ще настъпи... – Той замълча, търсейки
подходящата дума. – Хаос. Паника.
– На кого сега му минават дълбоки и мрачни мисли? – попита безгрижно
Макиавели. После добави: – Кой би предположил – престъпник със съвест.
– Може би са същите дълбоки и мрачни мисли като твоите – промърмори Били. –
Признавам, че не ми харесва идеята да пуснем тези чудовища срещу моя народ.
– Твоят народ ли? – подразни го Макиавели.
– Да, моят. Знам, че не е твой, ти си италианец... – започна Били.
– Те са хора – каза Макиавели – и това ги прави мой народ.
Били Хлапето хвърли бърз поглед към Николо.
– Когато се запознахме, мислех, че си същият като Дий... сега вече не съм
толкова сигурен.
Устните на Макиавели помръднаха в едва доловима усмивка.
– С Дий си приличаме в много отношения, но не му го казвай. Ще се обиди. Това,
по което се различаваме, е, че Дий би направил всичко необходимо, за да постигне
целите си. Виждал съм го как следва заповедите на своя господар, дори когато
това води до унищожаване на градове и погубване на десетки хиляди животи. Аз
никога не съм правил такова нещо. Цената на моето безсмъртие бе службата ми,
но не и душата ми. Аз съм човек и винаги съм бил такъв.
– Напълно те разбирам – промърмори Били Хлапето.
Коридорът свърши с метална врата. Макиавели я бутна и тя се отвори. Той
премигна срещу следобедната светлина и забърза надолу по бетонните стъпала
към двора за разходки. Италианецът вдишваше дълбоко свежия солен въздух, за
да прогони гадната животинска миризма на килиите. Зачака Били да дойде при него
и се обърна, когато Хлапето бе още на последното стъпало, така че лицата им да
са на едно ниво.
– Дадох дума на господаря си и на Кетцалкоатъл, че ще пусна съществата срещу
града. Не мога да отстъпя от думата си.
– Не можеш или не искаш?
– Не мога – каза твърдо Макиавели. – Няма да стана уарлога –
клетвопрестъпник.
Били кимна.
– Уважавам човек, който държи на думата си. Само исках да се уверя, че я
спазваш по правилната причина.
Макиавели се приведе напред и железните му пръсти се впиха в рамото на Били.
Прикова очи в неговите.
– Не, трябва да се увериш, че я нарушаваш по правилната причина!
Глава двадесет и девета
Пернел нежно постави зеления нефритен скарабей върху гърдите на Никола,
после го отмести леко вляво, за да легне върху сърцето му.
Цагаглалал посегна и хвана ръцете на Алхимика, първо – лявата, после –
дясната, и ги сложи върху нефритения бръмбар, като почти го закри. След това
погледна към Вълшебницата.
– Сигурна ли си? – попита тя.
– Сигурна съм.
– Трябва да знаеш, че същестува известна опасност.
– Опасност ли? Каква опасност? – попита разтревожено Софи. Все още държеше
ръката на Вълшебницата и долови по връзката им да се процежда страх. Уплаши
се от мисълта, че Вълшебницата се страхува. Макар че Пернел не помръдваше,
очите £ се завъртяха и се втренчиха в Софи.
– Ако процесът не подейства, Никола ще умре, а аз ще съм пропиляла цял ден от
живота си – каза тя. – Но трябва да го направя. Нямам избор. – Вълшебницата
стисна по-здраво ръката на Софи. – А ако се получи, Никола ще е с нас още един
ден. – Въпрос прелетя през ума на Софи... и Пернел му отговори: – Да, това ще е
от голямо значение.
Цагаглалал постави лявата си ръка в тази на Пернел, а после протегна дясната
над леглото към момичето.
– Пернел ще притегли малка част от нашите аури и ще ги насочи към скарабея,
който на свой ред ще ги вкара в Никола. Мисли за него като за батерия. Докато в
скарабея има енергия, Никола ще е жив.
Софи сложи лявата си ръка в костеливата длан на старицата.
– Безболезнено е – продължи Цагаглалал. – А и ти си млада; аурата ти ще се
възстанови бързо.