– Ами твоята? – попита бързо Софи.
– Дори и да можеше да се възстанови, не е необходимо. Ролята ми в това
Сенкоцарство почти приключи. – Сивите £ като кремък очи станаха отнесени. –
Задачата ми бе да ви чакам да се появите и после да бдя над вас. Скоро ще мога
да намеря покой.
Изведнъж температурата в стаята рязко спадна до смразяващ студ. Софи ахна
от шока.
– Каквото и да правиш – рече Пернел и при всяка дума от устата £ излизаха бели
облачета пара, – не бива да разваляш кръга, докато скарабеят не бъде зареден с
енергията на нашите аури. Разбираш ли?
Софи кимна.
– Разбираш ли? – попита Пернел още веднъж, по-настоятелно. – Ако процесът не
бъде завършен, Никола ще умре тук сега, а аз ще умра утре.
– Разбирам – каза Софи, а зъбите £ затракаха. Тя сведе поглед към
неподвижното тяло на Никола Фламел. Плътта му бе пепелява, а около ноздрите и
устните му се бе образувал тънък слой скреж.
Леденобялата аура на Пернел се завихри и изду около нея и Софи изведнъж
забеляза вплетените сребърни нишки – от нейното сребро. Погледна надолу и видя,
че аурата £ е образувала защитни метални ръкавици върху дланите £, които
стискаха ръцете на Цагаглалал и безсмъртната.
Вълшебницата затвори очи.
– Ето че се започва – каза тя.
Софи усети как сребърната £ аура разцъфтя и приливът от топлина я хвана
неподготвена. Той се зароди в средата на гърдите £ и плъзна навън, потече по
краката £, защипа ходилата £. Горещината затрептя по ръцете £, опари дланите £ и
предизвика бодежи във върховете на пръстите £. Вълната от топлина се надигна по
шията £, запламтя в бузите £, пресуши очите £. Тя ги стисна и потрепери, когато я
заля порой от объркани спомени. Знаеше, че някои от тях са на Пернел...
... Закачулен мъж седеше насред една пещера , яркосините му очи блестяха , отразявайки огромните кристали в стените. В дясната му ръка имаше малка , обкована с метал , книга. Той отпусна върху корицата закривената метална
кука, заемаща мястото на лявата му ръка...
... Никола Фламел – слаб и тъмнокос , млад и красив – стоеше зад дървена
сергия , върху която имаше само три дебели , подвързани с кожа , книги. Обърна
се да погледне към нея и безцветните му очи се присвиха в усмивка...
... и пак Никола , вече по -стар , сивокос и с брада , в малка тъмна стая с дузина
рафта, по които бяха подредени книги и ръкописи...
... маса със само една книга върху нея , обкования в метал Сборник. Листовете
се отгръщаха сами , докато накрая спряха на страница , по която пълзеше
текст , съставен сякаш от клечки , а течащите цветове образуваха фигурата
на скарабей, после се преоформиха в нещо като полумесец... или кука...
...и един град, който гори, гори, гори...
Вълна от жега почти изкара дъха на Софи и образите се промениха, станаха
тъмни, жестоки, станаха спомените на Цагаглалал...
...Пирамида, която се разцепва...
... кръгла покривна градина , обхваната от пламъци , екзотични растения
лумват в огнени кълба, соковете кипят и изригват в пламтящи струи...
...огромна метална врата се топи, гравираните на нея лица се удължават от
жегата , разпадат се , капят на дълги лепкави струи , злато и
сребро текат по
полирания мраморен под, смесват се...
... стотици кръгли летящи машини падат от небето като горящи комети , за
да избухнат върху улиците на подобен на лабиринт град...
... и Скатах , и Жана д ’Арк , окървавени и мръсни , стоят , опрели гръб в гръб , на
стъпалата на една пирамида, заобиколени от големи кучеглави чудовища...
... докато Паламед е застанал над падналия Шекспир и го брани от един орел
с лъвска глава. Покритите с шипове криле го дерат , острите зъби са на
сантиметри от главата му...
... а Сен Жермен сипе огън от небесата , докато зад него морето се надига
като стена от черна вода...
... и Софи... или момиче , което толкова прилича на нея , че биха могли да са