Выбрать главу

близначки...

Изведнъж Софи отново бе на пет години , двамата с брат £ стояха в същата

тази къща , хванати за ръце , и чакаха да бъдат

представени на една старица ,

която Софи никога по-рано не бе виждала.

А това е леля ви Агнес казваше майка £. – Тя ще ви наглежда , когато нас

ни няма...

Нещо студено се размърда в дълбините на ума на Софи, не спомен, а мисъл, и то

с горчив привкус. Ако леля Агнес не £ бе истинска леля, тогава как стояха нещата с

другата им леля, загадъчната леля Кристин, която живееше в Монтоук Пойнт и £

ходеха на гости всяка Коледа? Кристин също не им бе роднина. Коя беше тя? Дали

бе като Агнес и дали двете бяха свързани? На Софи отчаяно £ се искаше да

поговори с майка си и баща си; трябваше да ги пита откъде познават Агнес и

Кристин, и откога. Откри, че се чуди как двете старици са се промъкнали в живота

на Нюманови. Беше слушала баща £ да говори за леля Агнес, а майка £ като дете

бе прекарвала всичките си лета при леля Кристин. Заключенията бяха ужасяващи.

Откога семейство Нюман се намираше под наблюдение? И защо? Дали бе заради

това, че тя и Джош са близнаци? Но тогава защо Агнес и Кристин ще наглеждат

майка £ и баща £? Освен ако през всичките тези години не са знаели, че Ричард и

Сара ще се срещнат, ще се влюбят, ще се оженят и ще родят чифт близнаци –

златен и сребърен. Дали са знаели, че това ще се случи по естествен път, или

някак си са манипулирали нещата, за да го постигнат? Софи потрепери: самата

мисъл бе ужасяваща.

Трябваше да поговори за това с Джош; искаше £ се той да е тук.

...И изведнъж Джош се появи...

Тя усети връзката с близнака си и сякаш отново бе физически цяла. През

последните петнайсет години никога не се бяха разделяли за повече от ден-два и

дори в тези случаи бяха поддържали постоянен контакт по телефона и имейла.

Когато Джош £ обърна гръб и тръгна с Дий и Деър, тя се бе почувствала физически

наранена, сякаш част от тялото £ липсваше. Но сега поне знаеше, че той е жив.

Той беше... беше...

Софи се съсредоточи върху брат си, като отчаяно се опитваше да си спомни

всичко, на което са я научили за Пробудените £ сетива. Просто трябваше да се

увери, че той е жив и здрав. И ако по някакъв начин узнаеше къде се намира в

момента, би могла да отиде и да го вземе. Беше сигурна, че ако в онзи съдбовен

момент двамата с Джош бяха сами – без никой друг наоколо, който да им се бърка,

– щеше да успее да го вразуми.

Видя го ясно в главата си. Рошава руса коса, която вече ставаше мазна и се

нуждаеше от миене, тъмни кръгове под сините му очи, ивици черни сажди по

лицето...

Изведнъж усети мирис на сол и йод, примесен с миризмите на зоопарк, на мускус

и плът, а после започнаха да се оформят образи. Един от тях бе по-ясен от

другите: отчетливите контури на остров с правоъгълна бяла сграда на върха му и

фар в единия край.

Джош беше на Алкатраз.

Вървеше по един коридор на затвора. От двете му страни имаше килии и във

всяка от тях – различно създание. Той не можеше да назове създанията, но

Вещицата от Ендор познаваше всяко от тях и Софи откри, че също ги познава – тук

имаше келтски клурикони и японски они, английски таласъми и скандинавски

тролове, норвежки хулдра21 редом с гръцки минотавър и индиански вендиго в

килия до един индийски байтал. Тя усещаше как дъхът на брат £ излиза бързо и

накъсано и усети как стомахът му се свива, когато мина покрай една килия с ню –

японско създание, което приличаше на куче с маймунска глава и змийска опашка.

Джош изглеждаше невредим и никой не му обръщаше особено внимание. Точно

пред него мъжът, който ги бе преследвал в Париж – Николо Макиавели, – говореше

с някакъв младок в оръфани джинси и протрити каубойски ботуши. Джош се обърна

и Софи видя Джон Дий и Вирджиния Деър да си шепнат настойчиво. И двамата

спряха и погледнаха едновременно към Джош, към Софи.

Тя моментално прекъсна връзката с брат си и се върна към настоящето,

съсредоточавайки се върху усещането за топлина, обливаща тялото £. Стаята бе

леденостудена. Тя се насили да почувства дланите на двете жени, които държеше,

и как аурата £ се стича от пръстите £ в ръката на Пернел.

Никола Фламел трепна.

От изненада Софи едва не изтърва ръцете на Пернел и Цагаглалал. Погледна