се пазеха от въоръжени анпу, някои от които държаха по-дребни четирикраки
кучета, които приличаха на тях. Ароматни свещи и тръстики горяха във високи
поставки, разположени на равни интервали по ярко озарения коридор, но сладкото
им ухание бе напълно погълнато от тежката мускусна миризма на кучеглавите
воини.
Маретю бе омотан в неразрушими каменни вериги – по една на всяка китка, една
на кръста и още две около глезените. Всеки от пазачите му бе хванал по една
верига и го държаха в центъра на образувания от тях кръг. Бяха му свалили
наметалото, което един анпу носеше преметнато през ръка, и сега той бе останал
само по ризница с дълъг ръкав, която го покриваше от врата до кръста, и чифт
мръсни и оръфани джинси. Метални бомбета блестяха на върховете на ожулените
му и износени работни ботуши. Дългата му мазна руса коса се спускаше до
раменете и зле подрязаният бретон падаше над поразително сините му очи. Бузите
и челюстта му бяха покрити с тридневна сиво-бяла брада. Докато групата
навлизаше по-дълбоко в двореца, той въртеше глава насам-натам и устните му
мърдаха, превеждайки глифовете върху древната ламперия или разшифровайки
грубата огамска писменост22, красяща плинтовете под статуите от метал и стъкло,
разположени на равни интервали по коридора.
Пазачите анпу го отведоха до висока и тясна двукрила врата. Не се опитаха да
почукат или да влязат.
Мъжът с куката се приведе напред, изпъвайки веригите, за да огледа по-добре
вратата. Тя се състоеше от две огромни метални плочи – златна и сребърна,
полирани до огледален блясък. Над тях имаше тежък златен трегер, висок един
човешки бой, а на него бяха изсечени хиляди квадратни глифове, всеки от които
съдържаше лице на човек, животно или чудовище. Някои от глифовете бяха празни
или недовършени. Но по средата на трегера имаше един квадрат, по-голям от
останалите, с гравиран в него полумесец... или пък кука.
Маретю дръпна лявата си ръка, като едва не събори онзи анпу, който държеше
съответната верига, и я вдигна да сравни куката си с изображението. Бяха почти
идентични. Той примижа и старателно преведе глифовете около рисунката на
куката.
– Любопитно, нали? – отекна един мощен глас в коридора.
Двете крила на вратата се открехнаха и от процепа плъзна ароматен бял дим,
който се разнесе на кълбета по пода. Беше пропит със сладникавата миризма на
тамян. Говорещият остана скрит, докато вратата не се отвори напълно и отвътре
не бликна ярка бяла светлина. В отвора стоеше неестествено висока фигура и
бялата светлина се лееше като течност по дългата £ метална роба със спусната
качулка.
– Открих тази порта сред руините на един град на Земните господари в едно
ужасно тресавище далеч на юг. Блатото бе погълнало по-голямата част от града;
портата бе чиста и неопетнена. Тя е на десет хиляди години, а може би и на десет
пъти по десет хиляди.
Маретю отново дръпна веригата и анпу, който я държеше, трябваше да положи
усилия да остане прав. Мъжът вдигна ръката си и плоският метален полумесец на
китката му стана сребърен, а после златен от отразената светлина.
– Любопитно е – съгласи се той, – и въпреки това не ме изненадва. Вече малко
неща могат да ме изненадат. – Вдигна брадичка и кимна към редицата от квадратни
глифове. – Хубаво е да видя, че ме помнят в историята си.
– Земните господари са знаели за теб.
– Срещнахме се за кратко.
– Едва ли е било чак толкова кратко. Изсекли са твоя символ там горе, при
списъка с кралете и управниците си. – Високата фигура в металната роба пристъпи
напред и отметна качулката, разкривайки удължените си очи и острите си черти. –
Аз съм Атон, Господаря на Дану Талис.
– Зная кой си. А аз съм... Маретю.
– Очаквах те – каза Атон.
– Авраам ли ти каза, че идвам?
– Не – отвърна Атон. – Знам за теб от дълго време... от много дълго време. – Той
погледна към пазачите анпу, а после към каменните вериги около Маретю. – Тези
окови необходими ли са?
– Брат ти, изглежда, смята, че да – каза Маретю с усмивка, която разкри ситни
бели зъби. – Всъщност много настояваше за това.
Дългите зъби на Атон прехапаха долната му устна.
– Предполагам, че са безполезни, а?
– Напълно. – Въздухът запращя, изпълни се с неприятна миризма и около
едноръкия мъж затрепка сянка. Каменните окови се напукаха и разсипаха на прах.
Пазачите анпу залитнаха изумено назад и трескаво посегнаха да извадят копешите