металната му роба се влачеха по камъка, пръскайки искри. Той излезе на един
балкон, обвит в цветя и лози, от който се виждаше целият град на Дану Талис.
Древния вдиша дълбоко сладките ухания на живот и растителност, за да разсее
горчивия, неприятен мирис от аурата на Маретю.
Слънцето клонеше на запад, сградите пламтяха в златно, а каналите проблясваха
в сребристо. На долните етажи на някои от по-високите сгради горяха светлини.
Отдолу се носеха звуците на далечен смях и едва доловима музика.
Маретю се появи до Атон. Облегна лакти на парапета и се загледа в островния
град.
– Виж най-великия град, който тази планета някога е познавала – каза гордо Атон.
Маретю кимна. Вдигна глава и сините му очи потъмняха, придобивайки цвета на
небето, докато гледаше как залязващото слънце обагря ниско летящите вимани в
цвят на полирано злато, така че те приличаха на ярки ивици светлина, разсичащи
небосвода.
– Истинско чудо е.
– На земята е имало велики градове и преди този – продължи Атон. – Предтечите
имали своите градове-колежи, големите им учебни центрове, а Архонтите и Земните
господари построили огромни градове от стъкло и метал в далечното минало. Но
никога не е имало нещо подобно на Дану Талис.
– Легендата за него ще живее хилядолетия – съгласи се Маретю.
– Дану Талис е и град, и държава, а аз съм го управлявал близо две хиляди
години. Баща ми Аменхотеп23 управляваше града, съществувал тук преди мен, а
дядо ми Тот24 бе един от Великите древни, изтръгнали острова от морското дъно
десет хиляди години преди това.
– Да, знам. Видях как го прави – каза тихо Маретю.
– Бил си там?
– Да.
Господаря на Дану Талис се взря задълго в мъжа с куката. Накрая кимна.
– Вярвам ти – каза той твърдо. – Може би ще имаме време да поговорим за някои
от нещата, които си видял през дългия си живот и при необикновените си
пътешествия.
– Не мисля – каза Маретю. – Остава ми много малко на това място и в това
време.
Атон кимна.
– Някога Дану Талис представляваше само една островна държава, заобиколена
от врагове. Когато аз се възкачих на трона, бяхме обсадени от всички страни.
Двамата с Анубис променихме това. Сега Дану Талис се намира в сърцето на една
обширна империя, простираща се по цялото земно кълбо, с аванпостове на всеки
континент, включително далечния леден Север. И всички, които някога ни се
опълчваха – Предтечи, Архонти и Земни господари, – са победени или изтласкани
до самия край на познатия ни свят.
– Ти изучаваш историята – каза Маретю. – Моят баща – или по-скоро мъжът,
когото смятах за баща, – ме научи, че всяка империя е обречена. Докато пътувах
през времето и историята, открих, че е бил прав. Всички велики империи са
обречени на разруха.
Атон кимна.
– Изучавал съм историята на света чак до Времето преди времето и урокът е
ясен: империите се въздигат и падат. – Той се обърна към голямата пирамида по
средата на острова. Едната £ половина бе огряна от залязващото слънце, а
другата тънеше в сянка. Малки огньове горяха на всяко от стотиците стъпала,
водещи към плоския връх на постройката, където пъстроцветни флагове се вееха
на вечерния бриз.
– Дану Талис е обречен – каза Маретю. – Не са ти нужни ясновидци или
пророчества, за да предвидиш бъдещето му.
Атон погледна към него.
– Какво си ти? – попита той изведнъж. – Не си нито Древен, нито Предтеча, и
определено не си Архонт или Земен господар.
– Не съм нито едно от тези неща – каза сериозно Маретю. – Аз съм твоето
бъдеще. Ти си управлявал този град в продължение на хилядолетия – продължи
той. – Това наистина бе Златният век на Дану Талис, но градът е обречен на
разруха и отчаяние. И ако това се случи, тогава всичко, за което си работил, всяка
саможертва, която си правил някога, ще се окажат напразни. Но не е нужно да
става така. Можеш да опазиш репутацията на своя град; всъщност можеш да се
погрижиш той да положи основите не само на една, а на десетки цивилизации в
идните хилядолетия.
– Сигурен ли си, че това ще се случи?
– Видях го – каза тихо Маретю. Вечерната светлина превръщаше очите му в
злато. – Кълна ти се, че е истина.
– Вярвам ти – прошепна отново Атон. – Какво искаш да сторя?
– Ти трябва да станеш уарлога – клетвопрестъпник. Вещер25. Трябва да
предадеш своя град.
– На кого?
– На мен.
22Стара келтска писменост. – Б. пр.