23Това име е било носено от четирима египетски фараони. – Б. пр.
24Египетски бог на мъдростта, науката и занаятите. – Б. пр.
25Английската дума за вещер уорлок произлиза от староанглийското уарлога. – Б. пр.
Глава тридесет и първа
Незнайно как, Джош Нюман изведнъж разбра имената на създанията в килиите:
клурикони, они, таласъми, тролове, хулдра, минотавър, вендиго, байтал. Преди да
успее да се зачуди откъде са се взели тези думи в ума му, някакво движение
привлече вниманието му. Той спря и се вгледа в тъмната стая. Приведе се напред
и примижа срещу чернотата. От вонята стомахът му се разбунтува и в гърлото му
се надигнаха киселини. Стори му се, че съществото прилича на маймуна, но когато
очите му се приспособиха към слабата светлина, осъзна, че само главата бе
маймунска. Тялото бе на ивици, като на миеща мечка, краката бяха на тигър, а на
мястото на опашката имаше дълга черна змия, която помръдваше по пода. Това
беше ню, създание от най-тъмните кътчета на японските митове. А един от най-
известните ню бе убит от Нитен.
Ръцете на Джош се вцепениха върху решетките на килията.
Откъде знаеше това?
Когато бе влязъл тук, само преди няколко минути, килиите бяха пълни с безименни
чудовища. Той смътно разпознаваше някои от тях, благодарение на разказите на
родителите си – например минотавъра с глава на бик, – но повечето изглеждаха
като изпълзели от някакъв кошмар.
А сега знаеше не само имената им, но и че Нитен е убил японски ню.
Софи.
В главата му изведнъж се появи образът на сестра му. Той се почуди защо се е
сетил за нея... а после си спомни, че я бе видял за последно с Нитен. Къде ли се
намираше тя сега? Дали бе още с Майстора на меча? Дали бе в безопасност?
– Идвай, Джош – заповяда Дий, докато двамата с Вирджиния минаваха покрай
него.
– Секунда само – изломоти момчето. Изчака Дий и Деър да продължат, а после
се обърна рязко, почти очаквайки да види сестра си зад себе си.
Софи.
Той вдиша дълбоко, търсейки ваниловия аромат на аурата £ сред миризмите на
сол и йод и тежката животинска смрад от килиите.
Софи.
Усети, че изведнъж го облива горещина, и потърка щипещите върхове на
пръстите си. Дали тя сега бе тук и го наблюдаваше? Беше го правила и по-рано, бе
шпионирала за Фламел и Пернел, когато той се намираше в офиса на Дий и се
готвеше да призове Коатликуе.
Софи. Устните му оформиха името £... но нямаше нищо и за първи път в живота
си той осъзна, че не може да я почувства. Откакто се помнеше, близначката му бе
единственото неизменно нещо в неговия свят. Когато родителите им ги нямаше,
когато семейството се местеше от държава в държава, а той и Софи сменяха
училище след училище, единственият човек, на когото можеше да разчита, бе
сестра му. А сега си бе отишла.
– Джош? – обади се Вирджиния. – Какво има?
Той поклати глава.
– Не знам. Не съм сигурен.
– Кажи ми какво те тормози – рече тихо Вирджиния. Хвана го подръка, внимателно
го отдели от килията и го поведе към отворената врата в края на коридора, където
чакаше Дий. Щом Магьосника видя, че идват, се обърна и изчезна в ослепителната
светлина навън.
– Нищо особено... – започна Джош. Близостта на жената го караше да се чувства
неловко.
– Кажи ми – подтикна го отново тя.
Той си пое дълбоко дъх.
– Малко е странно...
Вирджиния се изсмя.
– Странно ли? – Тя махна с ръка към килиите. – Че какво може да е по-странно от
това тук? Кажи ми – настоя тя.
Джош кимна.
– Когато дойдох тук, не знаех какви са тези твари... а после изведнъж разбрах. Не
само знаех имената на всички, но знаех дори, че Нитен е убил едно от тях. – Той
поклати глава. – Само дето не знам откъде го знам.
– О, всичко е много просто: свързал си се с някого. Вероятно със сестра си.
Джош кимна окаяно.
– И аз така си помислих. – Той понижи глас и се огледа пак. – Мисля, че може да
ни шпионират.
Вирджиния поклати глава и кичури от дългата £ коса обърсаха лицето на Джош.
– Не нас. Теб. Аз бих разбрала моментално, ако някой ме наблюдава. И мога да
те уверя, че нищо не е в състояние да шпионира незабелязано Дий или Макиавели.
Може би сестра ти просто проверява как си. – Те минаха покрай килия, в която
имаше чудовище с козя глава, и Вирджиния кимна към него. – Какво е това?
Джош пристъпи към вратата да го огледа по-добре, после поклати глава.
– Не знам – призна той. – Какво е?