– Пуука26. – Вирджиния се усмихна. – А фактът, че не знаеш, ни показва, че онзи,
който те е наблюдавал, вече се е махнал. Аз предполагам, че сестра ти се е
свързала с теб и така си получил достъп до нейните знания. Това е забележително
умение – добави тя. После посегна и омота дългата си коса на дебел възел на тила
си. – Много близки ли бяхте с нея?
Джош кимна тъжно.
– Много.
– Сигурно ти липсва – каза Вирджиния.
Джош се взираше право напред към светлия правоъгълник. Очите му се
насълзиха и той се престори, че е заради ярката светлина, лееща се през вратата.
Накрая каза:
– Да, липсва ми. И не разбирам какво £ стана.
– Без съмнение и тя се пита същото за теб. Обичаш ли я? – попита бързо Деър.
Той отвори уста да отговори, но я затвори пак, без да каже нищо. Изведнъж
долови биенето на сърцето си. То бумтеше в гърдите му, сякаш бе пробягал цяло
футболно игрище. Откри, че почти се страхува да отговори, почти се страхува дори
да се замисли върху въпроса.
– Обичаш ли я? – упорстваше Вирджиния.
Джош погледна към безсмъртната. Едно време би могъл да отговори мигновено...
но нещата се бяха променили. Софи се бе променила, а чувствата му към нея
бяха... объркани.
– Е? – попита Вирджиния.
– Да... не... не знам. Искам да кажа, тя ми е сестра, близначка, член на
семейството...
– Аха. Опитът ми говори, че когато хората казват, че не знаят дали обичат някого,
това обикновено означава не. Но в твоя случай не съм толкова сигурна. Ти все още
имаш чувства към нея. – Тя избърза пред Джош и се завъртя наполовина към него,
така че да може да наблюдава лицето му. – Ако ти се отдаде възможност, ще я
спасиш ли?
– Разбира се.
– Какво би направил, за да я спасиш?
– Всичко – каза той бързо.
– Значи още я обичаш – каза победоносно Деър.
– Предполагам, че е така – призна той. – Просто ми се иска да знаех какво я е
променило.
– О, това е лесно: семейство Фламел са я променили. – Безсмъртната почука с
пръст гърдите на Джош. – Точно както те, а после и Дий, промениха теб. Макар че
дали са те променили към по-добро или към по-лошо... ами, само ти можеш да
кажеш. – Тя се приведе напред и добави: – Или пък времето ще покаже.
– Семейство Фламел наистина ли са толкова лоши? – попита той, понижавайки
глас, макар че Дий вече бе излязъл навън. – Все още не знам дали мога да вярвам
на доктора или не. Искам да кажа, знам, че си приятелка на Дий, но просто се
чудех...
– Може и да съм му приятелка – а дори самият той признава, че не е добър
приятел, – но това не значи, че съм сляпа за истинската му същност.
– А каква е тя?
– Дий е маниак. – Тя се усмихна отново. – Обсебен е от същите нужди и желания,
които управляват Макиавели и Фламел. В друго време и при други обстоятелства
мисля, че биха станали чудесни приятели.
– Мога ли да му вярвам? – попита Джош.
– Ти как мислиш?
– Вече не знам какво да мисля. Но Софи наистина нападна с камшик Коатликуе.
Още не разбирам как можа да го стори. Сестра ми никога не е наранявала никого.
Дори ме караше да хващам паяците, които откриваше във ваната, и да ги пускам
през прозореца. А тя наистина мрази паяци.
– Може да е мислела, че те защитава – каза тихо Вирджиния. – Когато онези,
които обичаме, са в опасност, сме способни да сторим немислимото.
– Ти не ми отговори – каза Джош. – Семейство Фламел наистина ли са толкова
лоши, колкото казва Дий?
Вирджиния Деър спря на вратата и се обърна да погледне Джош. Лицето £ бе в
сянка, но сивите £ очи грееха с неземна светлина.
– Да, толкова лоши са. Вероятно и по-лоши.
– Вярваш ли, че Древните трябва да се върнат на този свят?
– Те биха донесли голяма полза – рече бавно Вирджиния.
– Това не е отговор на въпроса ми – сопна се той с нотка на неподправен гняв. –
Много те бива да не даваш прями отговори.
– Въпросът ти е безсмислен – каза Деър. – Древните ще се върнат, независимо
дали това ни харесва или не. Скоро Нерей ще освободи Лотан, а после Макиавели
ще събуди спящите твари в килиите и ще ги пусне срещу Сан Франциско. Те ще
опустошат града. Полицията, армията, военновъздушните сили и флотата на най-
могъщата земна нация ще открият, че са безсилни. Всичките им най-модерни
оръжия ще бъдат безполезни. А когато градът е на ръба на унищожението, когато
лидерите на тази страна стигнат до извода, че единственият начин да спрат
чудовищата е да изолират града и да го заличат из основи, тогава ще се появи