представител на Древните с невероятно предложение: Древните да победят
чудовищата и да спасят не само града, но и целия континент, а в крайна сметка и
света. Това е предложение, което правителството на Съединените щати не може
да отхвърли. Древните ще спасят положението и хората ще започнат да ги почитат
като герои и богове. Така е било в миналото, така ще е и в бъдеще. Първоначално
това трябваше да стане около Времето на Лита, лятното слънцестоене... – Устните
на Вирджиния Деър се извиха в бегла усмивка. – Но добричкият доктор Дий принуди
Древните да променят плановете си. Сега нещата се развиват далеч по-бързо от
предвиденото.
– Значи това, което прави Дий, е за добро – каза пламенно Джош. – Когато
Древните се върнат, те ще донесат и всичките блага на своите стари технологии.
– Възможно е.
– А какво ще направят с Дий? Той им измени, нали? Те страхуват ли се от него?
– Направо са ужасени – изсмя се Вирджиния. – Древните се страхуват от слуга,
когото не могат да контролират. А докторът в този момент е напълно
неконтролируем.
Тя се извърна и Джош посегна да я докосне по рамото. Златни и бледозелени
искри пропукаха по върховете на пръстите му. Безсмъртната завъртя глава и
повдигна въпросително тънките си вежди.
– Последният, който ме докосна без разрешение, умря от ужасна смърт.
Джош дръпна бързо ръката си.
– Ти каза, че Древните ще се върнат... а какво ще стане тогава с Дий?
Вирджиния Деър го изгледа внимателно, зениците £ се разшириха, но тя не каза
нищо, оставайки го да продължи.
– Щом Древните търсят Дий, той не може да им позволи да се върнат. Искам да
кажа... – Джош се поколеба за миг. – Те ще го убият.
Вирджиния продължаваше да се взира в него и от неудобство Джош продължи
със запъване:
– Освен ако не си мисли, че като им даде града, ще си върне тяхната
благосклонност – довърши той.
Деър премигна и поклати глава, и напрежението помежду им спадна. Джош
изпусна дъх – изобщо не бе забелязал, че го е затаил.
– Интересен въпрос – промърмори Вирджиния Деър, после пак се усмихна
безгрижно. – Но съм сигурна, че докторът е помислил за това. И без съмнение има
някакъв план. Той винаги има план. – Тя пристъпи в светлината навън, оставяйки
Джош сам в тъмния коридор. – И планът му обикновено се обърква – добави
Вирджиния съвсем тихо на себе си. Звукът обаче отекна в стените и стигна до
Джош.
26Създание, подобно на таласъм, от келтския фолклор. – Б. пр.
Глава тридесет и втора
Анубис докосна контролните уреди на виманата и кръглият кораб се плъзна леко
на една страна, придържайки се в сянката на трупащите се вечерни облаци. Далеч
долу, върху покривната градина на Слънчевия дворец, брат му Атон се
разхождаше с едноръкия.
– Бих дал малко състояние, за да разбера за какво си говорят – каза той на
закачулената фигура, седяща до него.
– Те изобщо не би трябвало да говорят – изръмжа един глас измежду гънките
плат.
– Какво да правя, майко?
Фигурата се размърда и се приведе напред. Отразената светлина на града долу
накара жълтите £ очи да запламтят, плъзна по обрасла с козина муцуна и големи
триъгълни уши, затрепка по дълги заострени мустачки. Промяната се бе оказала
особено жестока към Бастет, майката на Атон и Анубис; макар че тялото £ бе на
красива млада жена, главата и ръцете £ бяха котешки. – Понякога си мисля, че
баща ти сгреши в избора на наследник – изсъска тя. – Трябваше да бъдеш ти.
Анубис сведе глава. Промените в структурата на челюстта и брадичката му му
попречиха да се усмихне.
Един дълъг котешки нокът посочи към мъжа с куката.
– Не разбирам как брат ти може да стои в една стая с това гнусно създание.
– Атон знае ли какво представлява човекът с куката? – попита Анубис.
Бастет изсъска.
– Би трябвало. Атон изучава история. Знае, че всички легенди – на Земните
господари, на Предтечите и на Архонтите – говорят за него: мъжа с куката,
унищожителя. Земните господари го наричали Морос27, Предтечите го познавали
като Мот28, а Архонтите го зовели Оберур Ар Маро 29. Ето как ние измислихме
нашето собствено име за него: Маретю.
– Смърт.
– Смърт – потвърди Бастет. – И той е дошъл да ни унищожи. Не се съмнявам в
това. Дори тези досадни глупаци Авраам и Хронос са на същото мнение.
– Какво да правя? – попита пак Анубис и спусна виманата малко по-ниско,
следейки Атон и мъжа с куката, докато двамата крачеха по балкона, опасващ