покрива.
Ноктите на Бастет се впиха в гладката стена на кораба и оставиха дълбоки
бразди в практически неразрушимата керамика.
– Баща ти би се чувствал посрамен. Радвам се, че не доживя да види как синът
му разговаря с това създание. – Тя поклати голямата си глава. – Аз помогнах този
остров да бъде изтръгнат от морското дъно. Заедно с баща ти управлявах Дану
Талис в продължение на хилядолетия. Няма да позволя да бъде унищожен заради
глупостта на брат ти. – Дълги слюнки се точеха от зъбите на Бастет. – От днес
нататък Атон вече не е мой син. – Огромната £ свирепа глава се завъртя, за да се
втренчи в черните очи на Анубис. – Върни си Дану Талис. Аз ще подкрепя
претенциите ти към трона. Ще говоря с Изида и Озирис; те не обичат брат ти. Ще
застанат на твоя страна.
Анубис изръмжа.
– Леля ми и чичо ми все ги няма в двора. Кой ги знае на кого са верни?
– Верността на Изида и Озирис никога не е подлежала на съмнение. За разлика от
брат ти, те винаги са знаели, че дългът им е към семейството и към този остров –
озъби се Бастет. – Поотделно те са силни, а заедно притежават необикновена мощ.
Виждала съм някои от Сенкоцарствата, които са започнали да създават – наистина
са великолепни. И макар че леля ти и чичо ти са на моята възраст – всъщност
Изида е малко по-стара, – те са успели да възпрат Промяната. И двамата все още
са красиви. – Бастет не успя да скрие горчивината в гласа си.
– Ако Изида и Озирис застанат зад мен, останалите Древни и Велики древни ще
последват примера им – каза бавно Анубис, разсъждавайки на глас. – Но защо им е
да подкрепят претенциите ми?
– Те нямат собствени деца. След Атон, ти си следващият им племенник. А те
никога не са проявявали интерес да управляват само един континент в един свят.
Преди хилядолетия бяха обявили, че един ден ще властват над безброй светове,
дори ако им се наложи да ги създадат сами. – Бастет посочи през ръба на кораба.
– Залови Маретю. Правил си го веднъж, ще го направиш и втори път. Трябва да
действаш бързо, за да арестуваш брат си, но анпу се подчиняват само на теб.
След това прати няколко от тях в Муриас да хванат Авраам и всички негови
поддръжници.
– А какво да правя после, майко?
Големите жълти очи на Бастет премигнаха изненадано. Тя обърна лице на север,
където вулканът затвор Хуракан се издигаше над острова.
– Ами ще трябва да ги хвърлиш всичките – Атон, Маретю, Авраам и
чуждестранните затворници – в огъня на вулкана.
Анубис кимна.
– И кога трябва да го направя?
Бастет посочи надолу, където Атон бе поел ръката на Маретю, за да скрепи
сделката, която двамата бяха сключили току-що.
– Сега моментът е подходящ. – Ноктите £ се свиха около подобните на лапи ръце
на сина £ и стиснаха толкова силно, че закапа кръв. – Убий ги, Анубис. Убий ги
всичките и Дану Талис е твой.
– И твой, майко – прошепна Анубис, като се опитваше да измъкне наранените си
ръце.
– И мой – съгласи се тя. – Ние ще управляваме вечно.
27Бог на насилствената смърт в гръцката митология. – Б. пр.
28Семитски бог на смъртта. – Б. пр.
29Служителя на смъртта – прозвище на бога на смъртта Анку от бретонската митология. – Б. пр.
Глава тридесет и трета
Марс Ултор спря на ъгъла на „Бродуей“ и Скот Стрийт, за да си поеме дъх.
Подпря се на една стена от червени тухли и отправи поглед назад по булеварда. Не
бе осъзнал, че целият път е нанагорнище и краката му, отдавна отвикнали на
физическо усилие, представляваха две колони от болка. Спазми пробягваха по
мускулите му. Когато Зефания го бе освободила от костения му затвор дълбоко
под Париж, втвърдената аура, трупала се върху него в продължение на векове, се
бе разсипала на прах около нозете му, смалявайки значително огромното му
туловище и отнемайки сантиметри от ръста му. Марс с ужас откри, че под
черупката някога мускулестото му тяло е станало отпуснато и меко, а краката му
бяха особено немощни и едва успяваха да държат тежестта му. Но той поне
можеше да си възвърне силата; Зефания завинаги щеше да остане без очите си,
които бе дала на Хронос в замяна на знанието, нужно, за да опази съпруга £ в
безопасност. Марс Ултор си пое дълбоко дъх. Когато всичко това свършеше – и
при условие че той останеше жив, – мислеше да посети гнусния Хронос. Без
съмнение негодникът все още държеше очите на Зефания някъде в буркан. Може
би Марс щеше да го убеди да се раздели с тях. Той сплете пръсти и изпука