кокалчетата си. Можеше да бъде много убедителен.
Зави наляво и тръгна по Скот Стрийт.
Изведнъж Древния усети да го облива невероятна вълна от сила и се отдръпна
от пътя още преди голият очукан армейски джип с трима души в него да спре с
пищене на гуми до тротоара.
От колата се подаде висок, внушителен индианец с медна кожа и остри като
томахавка черти.
– Ти си Марс. – Това беше твърдение, а не въпрос.
– Кой се интересува? – попита Марс Ултор и се огледа нагоре-надолу по улицата,
чудейки се дали това не е нападение.
Една от фигурите на задната седалка на джипа се приведе напред и повдигна
периферията на каубойската си шапка, за да разкрие превръзката върху едното си
око.
– Аз.
Марс Ултор замръзна.
– Один?
После третият пътник, по-дребен и увит в тежко палто, отметна качулката си
назад, за да разкрие тясно кучешко лице, с два дебели зъба, стърчащи изпод
горната устна. Беше жена, с широки слънчеви очила, които покриваха по-голямата
част от лицето £, но не можеха да скрият черните струйки, стичащи се от очите £.
– Хел?
– Чичо – изграчи тя.
Ококорил сините си очи, Марс Ултор премести поглед от Один към Хел, а после
се обърна към шофьора.
– Още ли сънувам?
– Ако сънуваш, значи това е кошмар. – Шофьорът протегна мускулестата си
ръка. Около китката му имаше дебела тюркоазена лента. – Аз съм Ма-ка-теуи-ме-
ши-ке-кекуа. – Той бе облечен в изтъркани джинси, стари каубойски ботуши и
избледняла тениска с Големия каньон. – Но можеш да ме наричаш Черния ястреб.
Моят господар е Кетцалкоатъл. Той ме прати да взема тези двамата – индианецът
посочи с палец зад себе си, – а преди малко ми се обади с молба да кача и теб. А,
и освен това ти праща много поздрави. – Черния ястреб се наведе, докато Марс
сядаше на предната седалка до него. – Но не мисля, че беше искрен. – Той
форсира двигателя и се обърна да изгледа странната тройка. – Какво е това,
някакъв конгрес на зле облечени Древни ли?
Все още смаян, Марс пренебрегна шофьора и се завъртя към двамата Древни
зад себе си.
– Когато ви видях за последно, вие двамата се бяхте хванали за гушите.
– Онова беше тогава... – рече Один.
– ...а това е сега – изфъфли Хел. – Сега имаме общ враг. Един слуга утлага,
който си мисли, че може да стане господар.
Черния ястреб се отдели от тротоара и потегли бавно нагоре по хълма, а тъмните
му очи се стрелкаха наляво-надясно, търсейки някакъв адрес.
– Има един човек на име Джон Дий – рече Один.
Марс Ултор кимна.
– Зефания ми каза за него. Каза, че се опитал да призове Коатликуе, за да я
насъска срещу нас.
– Дий унищожи Игдразил – рече Один, минавайки на език, съществувал
хилядолетия преди появата на човеците. – И уби Хеката.
Разнесе се внезапен мирис на изгоряло месо и кожата на Древния се покри с
пурпурночервено трептене.
– Аха, скъпата ми женичка е забравила да ми каже за това. Някакъв си човек е
убил Хеката, така ли? – попита Марс Ултор с разтреперан от гняв глас. – Твоята
Хеката? – обърна се той към Один.
Древния кимна.
– Моята Хеката – прошепна той.
– И унищожи Игдразил – повтори Хел. – Сенкоцарствата на Асгард, Нифлхайм и
Света на мрака бяха унищожени. Портите към други шест свята се разпаднаха,
запечатвайки ги навеки и обричайки ги на застой и гибел.
– Един-единствен човек е направил всичко това? – попита Марс.
– Човекът Дий – каза Хел. Приведе се напред, обгръщайки Марс в зловонни
изпарения. – Господарите на Дий го искат жив. Но докато е жив, той представлява
заплаха за всички ни. Чичо ми и аз се обединихме с обща цел: дошли сме да убием
Дий. – Тя положи дланта си върху рамото на Марс Ултор. – Би било грешка да
заставаш срещу нас.
Марс перна пръстите на Древната от рамото си, сякаш изчеткваше мъх.
– Никога не си и помисляй да ме заплашваш, племенничке. Знам, че ме е нямало
дълго време. Може би сте забравили кой съм. Какво съм.
– Знаем кой си, братовчеде – каза тихо Один. – Знаем какво си – всички сме
загубили приятели и близки заради твоята ярост. По-важният въпрос е: защо си
тук?
Марс Ултор се усмихна.
– Е, този път, братовчеде и племенничке, сме на една страна. Днес жена ми ме
освободи и ми възложи една-единствена задача: да убия доктор Джон Дий.
Преди някой от Древните на задната седалка да успее да отговори, Черния
ястреб спря джипа и изключи двигателя.