– Нима? – Вирджиния Деър се замисли за момент върху това. – Би могъл да
размениш онова, което имаш – четирите меча и Книгата, – за свободата и живота
си. Древните може и да се съгласят.
– Това би означавало да ги изтъргувам твърде евтино. С мечовете и Сборника...
малко неща са извън възможностите ми.
– И в мига, щом използваш мечовете, ще издадеш местоположението си на
Древните. Дай им ги в замяна на изгнание в някое далечно Сенкоцарство.
– Аз имам далеч по-добра идея. Бях ти обещал този свят – каза бързо Дий. – Но
мисля, че съм в състояние да ти предложа много, много повече.
– Слушам те – рече Деър, внезапно заинтересувана.
– Винаги си била алчна. Каза ми, че искаш да управляваш.
– Джон... – произнесе тя с предупредителна нотка в гласа.
– Остани с мен – каза бързо Дий, – вярвай ми, подкрепяй ме и ще ти дам да
управляваш не само един свят, дори не два или три, а всичките.
– Всичките? – Вирджиния поклати объркано глава. – Джон, говориш безсмислици.
Дий се изкикоти.
– Как ти се струва да управляваш безброй Сенкоцарства?
– Кои точно?
– Както вече ти казах – всичките.
– Това не е възможно...
– О, възможно е. И аз знам как да го постигна. – Магьосника се изсмя отново,
пискливо и истерично.
– И ако аз получа Сенкоцарствата, какво ще получиш ти, доктор Дий?
– Един свят – само един. Искам първия свят. Оригиналния.
– Искаш Дану Талис? – ахна Вирджиния Деър.
Той кимна.
– Дану Талис. – В очите му искреше лудост. – Искам Дану Талис, но не за да го
управлявам; ти можеш да го управляваш вместо мен, ако пожелаеш. Прекарал съм
целия си живот в търсене на знание. А там ще открия събрано на едно място
цялото знание на четири велики раси – Древни, Архонти, Предтечи и Земни
господари.
Вирджиния се взираше зашеметено в него.
– Ще те направя новата Изида. Ще те направя императрица на Сенкоцарствата. –
Той избърза пред Деър, завъртя се с лице към нея и закрачи заднишком, впил
поглед в лицето £. – Никога не съм те лъгал, Вирджиния. Сама го каза. Помисли си
само. Вирджиния Деър – императрица на Сенкоцарствата.
– Харесва ми как звучи – каза тихо Вирджиния. – Какво искаш да направя?
– Video et taceo – отвърна той.
– Какво ще рече това? – попита тя нетърпеливо.
– Това е девизът на един човек, когото някога обичах31. Означава Гледай и
мълчи. Така че защо не се възползваш от този съвет – затвори си устата, гледай
внимателно и не казвай нищо.
31Става дума за кралица Елизабет I. – Б. пр.
Глава тридесет и пета
– Този смях започва да ми лази по нервите – промърмори Били.
Макиавели кимна.
– Опасявам се, че напрежението вече се отразява на доктора.
– Намислили са нещо – рече Били, вперил поглед напред, където Дий и Деър бяха
потънали в оживен разговор.
– Ти познаваш Вирджиния Деър по-добре от мен – каза италианецът. – Вярваш ли
£?
Били пъхна ръце в задните джобове на джинсите си.
– Последният човек, на когото се доверих, ме застреля в гърба.
– Приемам това за не.
– Николо, аз я харесвам. Имали сме някои страхотни приключения заедно.
Спасявала ми е живота два-три пъти, а и аз съм спасявал нейния. – Той понечи да
се усмихне, после лицето му се сгърчи болезнено. – Но Вирджиния е... ами тя е... тя
просто е малко странна.
– Били – каза със смях Макиавели, – всички сме малко странни. – Той потрепери
от вятъра и закопча мърлявото си сако.
– Само че Вирджиния е по-странна от повечето. – Американецът поклати глава. –
Тя е безсмъртна, но е различна от другите – опасно различна. Израснала е съвсем
сама в горите на Вирджиния. Местните индиански племена се грижели за нея,
оставяли £ храна и дрехи. Мисля, че са я смятали за горски дух или нещо такова.
Страхували се от нея и я наричали Вендиго, чудовище. Когато в гората изчезвали
селяни, се говорело, че Вендиго ги е отнесъл и ги е изял.
Макиавели си пое рязко дъх.
– Да не би да намекваш...
Били поклати бързо глава.
– Само ти разказвам историята. Доколкото знам, тя е вегетарианка – добави той.
– Научила се да говори чак към десет-единайсетгодишна възраст, макар че винаги
е била уклончива, когато става дума за дати. По това време вече можела да
общува свободно с животните и уменията £ да се оправя в гората били несравними,
само че не знам как е оцеляла, нямам представа какво £ се е налагало да върши.
Не смятам и да я питам. Знам обаче, че тези години са я увредили. Тя не се