— И откъде ще започнем търсенето?
Веднага щом зададе въпроса, осъзна какъв е и отговорът.
— По дяволите — каза той тихо.
Патрик кимна.
— Това е най-логичното място — каза той и погледна Йоста притеснено.
Знаеше колко го боли Йоста за семейството на момичето. Въпреки че бяха непознати, той веднага почувства мъката им и ги взе под крилото си.
— Колкото и да ми се иска, не мога да възразя, трябва да се направи — каза той с натежало сърце, след което вдигна поглед към Патрик и попита: — Кога?
— Чакам разрешително за обиск от прокурора в Удевала. Но не би трябвало да е проблем, така че ми се иска да стане още утре сутринта.
— Добре — каза Йоста тихо. — Педерсен и Турбьорн казаха ли нещо друго?
— Починала е от черепно-мозъчна травма в тила. Може да е причинена от падане или от удар. Ако е второто, не е ясно какво би могло да бъде оръжието, по раната няма следи, освен някакво замърсяване с неизвестен произход.
— Сигурно може да се направи по-подробен анализ на веществото — каза Йоста и се облегна заинтригувано напред.
Патрик кимна.
— Да, пробите са предадени за по-нататъшно изследване. Но ще мине време, докато получим резултатите.
Двамата се смълчаха. Навън слънцето вече се снижаваше и ярките дневни лъчи бяха заменени от меките червени и оранжеви цветове на вечерта. Температурата в управлението беше почти приятна.
— Има ли какво още да свърша тази вечер? — попита Йоста, дърпайки някакъв невидим конец на полицейската си риза.
— Не, прибери се да си починеш, аз ще те информирам за утре. Мартин и Паула ще дойдат да напишат протоколите от днешните разпити. Аника ми каза, че ти вече си написал своя от разговора с родителите на Неа.
— Да, така е. Помагам на Аника да прегледа всички жалби за сексуално посегателство, но мога да ги взема с мен и да продължа у дома, ако е окей?
Той се изправи и плъзна стола към бюрото на Патрик.
— Да, направи го — кимна Патрик, а после като че се поколеба. — Чу ли за обажданията, които получаваме? Във връзка с бежанския център?
— Да — отговори Йоста лаконично.
Сети се за коментарите, които бяха отправили родителите на Петер, но не спомена нищо за тях.
— От страх е — каза вместо това. — Страх от непознатото. Хората винаги са обвинявали чужденците. По-лесно е, отколкото да си мислят, че е бил някой, когото познават.
— Мислиш ли, че може да стане проблем? — попита Патрик и сключи ръце, облягайки се на бюрото.
Йоста не отговори веднага. Замисли се за заглавията в жълтите вестници в последните години, както и за организацията „Приятели на Швеция“, която се сдобиваше с все по-голяма избирателска маса въпреки всички скандали. Искаше му се да отговори отрицателно, но чу как от устата му излиза потвърждение на това, което Патрик, изглежда, вече знаеше.
— Да, възможно е да си имаме неприятности.
Патрик кимна, но не каза нищо.
Йоста го остави и отиде до кабинета си, за да вземе документите, които щеше да отнесе вкъщи. Постоя известно време до бюрото си, загледан през прозореца. Навън небето изглеждаше така, сякаш гори.
Вендела отвори предпазливо прозореца, заслушана в звуците от телевизора във всекидневната. Въпреки че живееше на втория етаж, тя отдавна бе открила безопасен път навън. Покривът на верандата се намираше точно под прозореца й и тя можеше да стъпи на него, след което да слезе по голямото дърво, което растеше до къщата. Като допълнителна предпазна мярка беше заключила вратата си отвътре и бе усилила музиката докрай. Ако майка й почукаше, щеше просто да си помисли, че Вендела не я чува.
След като слезе по дървото, тя надникна през прозореца на всекидневната. Видя тила на мама, която седеше сама на дивана и гледаше някакъв тъп криминален сериал, както обикновено, хванала чаша вино в ръка. Навън беше достатъчно светло и ако се обърнеше, щеше да я види, но Вендела приклекна бързо и се промъкна покрай прозореца. Мама поначало не забелязваше нищо, когато беше пила. Доскоро пиеше вино веднъж-два пъти седмично, загледана в снимка на Стела. На следващия ден винаги се оплакваше от главоболие, сякаш не знаеше на какво се дължи. Но откакто Мари Вал се върна във Фелбака, мама пиеше всяка вечер.
Мари и Хелен. Жените, убили леля й и превърнали майка й в алкохоличка.
Нилс и Басе я чакаха на улицата и тя прогони мислите за Мари, Хелен и децата им Сам и Джеси.
Нилс я прегърна и притисна тялото си до нейното.
Бяха дошли с колела, така че Вендела се качи на багажника на Нилс. Потеглиха бързо към Фелбака, подминаха „Тетра Пак“, а после големия открит паркинг и малката пожарникарска станция. Профучаха покрай пицария „Ботхакет“ и малкия площад с полянката. Щом се изкачиха до върха на „Галербакен“, спряха за малко и Вендела хвана Нилс по-плътно през кръста. Усещаше плоския му, твърд корем.