Хълмът беше стръмен и Нилс се спусна по него, без да натиска спирачката. Вятърът запуши ушите на Вендела и развя косата й. Стряскаше се, когато минеха през някоя неравност в асфалта. Преглътна, за да преодолее страха.
Минаха през площад „Ингрид Бергман“ и Вендела си отдъхна, когато наклонът изчезна. На площада имаше доста хора и няколко издокарани младежи трябваше да отскочат от пътя им. Тя се обърна назад и ги видя как размахват юмруци след тях, но просто им се изсмя. Проклети туристи, идваха тук за по няколко седмици в годината и си мислеха, че притежават Фелбака. Дори не биха си помислили да останат тук през ноември. Не, идваха от хубавите си домове и хубавите си училища на почивка с хубавите си семейства и яхти, пререждаха се на опашките и обсъждаха на висок глас местните „селяни“.
— Носиш ли си бански? — попита Нилс, обръщайки глава назад.
Вече караха бавно по малкия кей, водещ към „Бадхолмен“, така че Вендела го чуваше ясно.
— Не, мамка му, забравих. Но все пак мога да поплувам.
Тя погали бедрото му и той се засмя. Вендела бързо бе научила какво му харесва. Колкото по-дръзко се държеше тя, толкова повече се разпалваше Нилс.
— Вече има хора тук — каза Басе и посочи старата кула за скачане.
— А, това са някакви дрисльовци от долния клас. Ще се чупят, когато пристигнем. Повярвай ми.
Вендела долови усмивката на Нилс в сумрака. Нещо в тази усмивка винаги гъделичкаше стомаха й. Оставиха колелата в чакъла, точно до стария плувен комплекс, и тръгнаха към кулата за скачане, където три момчета викаха и пляскаха във водата. Когато видяха кой идва, те млъкнаха и се засуетиха.
— Махайте се, ще се къпем — каза Нилс спокойно, при което момчетата доплуваха до стълбата, без да обелят и дума.
Изкачиха я и тръгнаха бързо-бързо към една от съблекалните. Постройките бяха старомодни и човек трябваше да се преоблича под открито небе, защитен само от няколко дъски. Но Нилс, Вендела и Басе дори не си направиха труда да отидат до съблекалнята, ами свалиха дрехите си на място.
Нилс и Басе започнаха да изкачват дървената кула, но Вендела се бавеше. Скачането от високо не й допадаше. На Басе също, но той винаги правеше каквото прави Нилс.
Вендела отиде до ръба на кея, слезе по първите няколко стъпала на стълбата, след което се хвърли заднишком и остави водата да я обгърне. Ушите й заглъхнаха под повърхността, но това само й помогна за няколко блажени секунди да се откъсне от всичко. Най-вече от образа на майка си с чашата вино в едната ръка и снимката на Стела в другата. Накрая беше принудена да излезе на повърхността. Отпусна се по гръб и погледна нагоре към кулата.
Басе, естествено, се колебаеше, а Нилс стоеше до него и се хилеше. Кулата не беше безумно висока, но все пак достатъчно, че да ти се подкосят краката, когато застанеш горе. Басе се приближи до ръба, но продължи да се колебае. Тогава Нилс го бутна в гръб.
Басе крещя през целия полет до долу.
Нилс го последва с елегантна водна бомба. Когато изплува, започна да вие към небето.
— Мамка му, колко е яко!
Хвана Басе за главата и го натисна под повърхността, но след няколко секунди го остави да се покаже. После доплува до Вендела с няколко бързи загребвания. Придърпа я и притисна долната част на тялото си към нея. Ръката му потърси бикините й. Скоро един от пръстите му проникна в нея и тя затвори очи. Помисли си, че проклетата дъщеря на онази Мари сигурно прави същото нещо със Сам, и отвърна на ласките на Нилс, като го целуна.
Внезапно обаче той я отблъсна.
— Мамка му! — изруга той. — Скапана медуза!
Нилс доплува до кея и се качи по стълбата. Дясното му бедро беше осеяно с яркочервени петна.
Вендела излезе от водата и осъзна, че е забравила да вземе кърпа. Доскоро топлият въздух внезапно й се стори леденостуден.
— Ето — каза Басе тихо и й даде да се избърше с тениската му.
Бледото му лице сякаш фосфоресцираше.
— Благодаря — каза Вендела и попи солената вода от тялото си.
Нилс вече се беше облякъл. От време на време се хващаше за бедрото, но болката като че ли го бе ободрила. Когато се обърна към тях, в очите му светеше онзи пламък, който се появяваше, преди да съсипе нечий живот.
— Какво ще кажете? Да го направим ли?
Вендела погледна Басе. Знаеше, че той няма да посмее да откаже.
Гърдите й потръпнаха от вълнение.