— Какво чакаме? — каза тя и тръгна към колелата.
Бохуслен, 1672
През последвалата седмица в стопанството цареше необичайно настроение. Елин кипеше от гняв и омраза, но разумът надделяваше над лудостта. Ако обвинеше Брита в нещо, за което единственото доказателство бяха думите на едно дете, щяха да ги изхвърлят навън, и какво щяха да правят тогава?
Нощем лежеше будна и прегръщаше Мерта, когато кошмарите започнеха да измъчват детето. Малкото й телце се въртеше наляво-надясно и Мерта мърмореше трескаво насън. От Виола нямаше и следа, а с котката бе изчезнала и радостта на момичето. То вече не обикаляше из двора и не протестираше по детски, когато й възложеха някаква работа. Елин я болеше, когато погледнеше Мерта в очите, които бяха станали тъмни като водата в езерото, но нямаше какво да направи. Нищо от наученото от баба й не помагаше срещу душевна болка и страх. Дори майчината любов не можеше да изцери раните на момичето.
Чудеше се какво е казал Пребен на Брита. Откакто той отнесе Мерта в къщата и я остави да спи в леглото му две нощи подред, докато той самият ползваше стаята за гости, Брита не бе посмяла да погледне Елин в очите. Ежедневието им протичаше постарому. Работата по къщата си оставаше същата и двете разговаряха единствено за нещата, които Брита иска да се свършат, както беше още откакто Елин и Мерта заживяха тук. Но Брита старателно избягваше погледа й. Един-единствен път Елин хвана сестра си да гледа право към нея. Обърна се рязко, за да изтупа възглавниците, и омразата в очите на Брита едва не я повали на земята. Осъзна, че си е създала още по-голям враг в лицето на малката си сестра. Но по-добре беше Брита да има зъб на нея, отколкото на момичето. Разчиташе, че Пребен няма да позволи нещо да се случи на Мерта. Знаеше, че каквото и да е казал на съпругата си, тя не би посмяла отново да посегне на дъщеря й. Но дори Пребен не можеше да поправи разбитото сърце на Мерта. Детското доверие и вяра бяха един от най-крехките Божи дарове, а Брита й ги бе отнела.
— Елин?
Гласът на Пребен дойде откъм вратата на кухнята и тя едва не изтърва съда, който миеше.
— Да? — каза Елин и се обърна, като в същото време избърса ръце в престилката си.
Не бяха разговаряли през последната седмица. Тя изведнъж си го спомни как тича пред нея в гората. Видя бялата му риза между дърветата. Отчаяният му поглед, когато лицето на Мерта потъна бавно под повърхността на водата. Нежността в очите му, докато носеше момичето през гората. Елин остана без дъх. Ръцете й се разтрепериха и тя ги скри зад престилката.
— Елин може ли да дойде? — попита той развълнувано. — Мерта в колибата ли е?
Елин сви вежди и се зачуди какво иска. Пред лицето му бе паднал светъл кичур и тя сключи ръце в опит да се въздържи да не отметне косата от очите му.
Вместо това кимна бързо.
— Да, в колибата е. Или поне там я видях за последно. Вече не обикаля толкова много.
Веднага съжали, думите й бяха директна препратка към случилото се. Към тъмните води на езерото и злодеянието на Брита. Злодеянието на съпругата му.
— Ами хайде тогава, какво чака Елин? — каза Пребен.
Тя го последва неохотно.
— Лил-Ян? Къде е той? — викна той, щом излезе на двора.
Цялото му лице грейна, когато видя ратаят да върви към него, понесъл нещо в ръце.
— Какво става? — попита Елин и се огледа неспокойно.
Последното, което искаше, беше Брита да я види да си приказва с мъжа й насред двора. Но Пребен беше видимо щастлив. Той пое внимателно вързопчето от ръцете на Лил-Ян и го взе в прегръдките си.
— Разбрах, че на Мерта й липсва Виола. Снощи Перла роди кученца и си помислих, че Мерта може да вземе едно от тях.
— Това е твърде голям жест — каза Елин строго, но бързо извърна лице, за да скрие сълзите си.
— Напротив — каза Пребен и й показа малкото бяло кутре с кафяви петна.
Беше прекрасно. Елин не се сдържа и протегна ръка да го почеше зад дългите меки уши.
— Трябва ми помощ да отгледам малкия разбойник. Искам от него да стане добро пастирско куче и си мислех, че Мерта може да ми помогне. Перла няма да издържи още кой знае колко години, така че трябва някой да заеме мястото й. Струва ми се, че този мъник ще може да помага с добитъка, как мисли Елин?
Той вдигна кутрето и Елин още тогава разбра, че е победена. Кафявите очи на кучето се загледаха доверчиво в нейните и то протегна лапичка към нея.