— Да, виж какъв късмет си извадила! — отвърна Ерика и се усмихна.
След малко паркира колата и двете излязоха навън.
— А, забравих да те питам! — възкликна Ерика. — Вчера не те ли видях, докато се прибирах от Марщранд?
— А? Не?
Ана изстена. Можеше ли да е толкова глупава? Беше измислила добро обяснение, но импулсът да отрече изпревари обмислената лъжа.
— Сигурна съм, че беше твоята кола. И видях, че зад волана седи жена. Да не си дала колата на някого?
Ана видя как сестра й я гледа изпитателно, докато завиваха по голямата търговска улица. Сватбеният магазин, където си бяха уговорили среща с Кристина, се намираше на няколкостотин метра.
— Ох, че съм тъпа. Извинявай, от бременността и жегата и всичко останало е… — каза Ана и се усмихна. — Вчера ходих при един нов клиент, просто вече не издържах да си седя у дома и да не правя нищо…
Това беше най-доброто обяснение, което й бе хрумнало, но Ерика я погледна скептично.
— Нов клиент? Сега? Когато бебето на практика е на път? Как ще се справиш?
— Е, не е голям проект, просто нещо, с което да се занимавам, докато чакам да дойде моментът.
Ерика продължи да я гледа подозрително, но накрая явно реши да не я разпитва повече. Ана бавно си отдъхна.
— Ето го — каза Ерика и посочи един магазин с булчински рокли на витрината.
През прозореца видяха, че Кристина ги е изпреварила и вече дискутира оживено нещо с продавача.
— Наистина ли трябва да е толкова изрязана? — чуха я да казва с писклив глас, когато влязоха през вратата. — Последния път, когато я видях, изглеждаше различно. В никакъв случай не мога да се появя така! Божичко, ще приличам на мадам от публичен дом! Направили сте нещо с деколтето!
— Не сме променили нищо по роклята — каза дамата от магазина.
Изглеждаше леко изпотена и Ана я погледна със съчувствие. Харесваше свекървата на Ерика, тя не беше лош човек, но понякога поведението й можеше… да дойде в повече на човек. Особено ако не й е свикнал.
— Може би трябва пак да я пробваш, Кристина — каза Ерика. — Понякога дрехите изглеждат по един начин на закачалката и по съвсем друг, когато ги облечеш.
— От къде на къде? — каза Кристина възмутено, след което целуна по бузите първо Ерика, после Ана. — Боже, колко си наедряла.
Ана се замисли за секунда как да отговори. Накрая реши да се въздържи. С Кристина номерът беше да избираш битките си.
— Изобщо не разбирам защо дрехите биха изглеждали различно на закачалката — каза Кристина, — но ще я пробвам, за да ви покажа, че съм права и че нещо се е случило с това деколте.
Тя се обърна рязко и влезе в пробната.
— Надявам се, не възнамеряваш да останеш тук — каза Кристина строго на продавачката, която я бе придружила, за да й остави роклята. — Услужливостта на персонала също трябва да си има граници. Показвам се по бельо само пред мъжа ми, благодаря много.
Тя избута жената от кабинката и дръпна завесата с царствен жест.
Ана трябваше да стисне зъби толкова силно, за да не се разсмее с глас, че усети как очите й се насълзяват. Бърз поглед към Ерика я увери, че тя се намира в същото състояние.
— Извинявай — прошепна Ерика на продавачката, която сви рамене и прошепна в отговор:
— Работя в сватбен магазин. Повярвай ми, преживявала съм и по-лоши неща.
— И как се предполага, че трябва да закопчая този цип? — изръмжа Кристина и дръпна завесата.
Беше облякла роклята и я придържаше към гърдите си. С ангелско търпение продавачката й помогна да дръпне ципа на гърба. После направи няколко крачки назад и остави бъдещата булка да се види в огледалото.
Кристина помълча няколко секунди. После каза смаяно:
— Ама тя е… прекрасна.
Ерика и Ана застанаха до нея пред огледалото.
Ана й се усмихна.
— Чудесна е. Изглеждаш фантастично.
Ерика кимна и Ана видя, че сестра й се е просълзила. Огледаха роклята на Кристина в детайли. Тя беше избрала сребрист, прилепнал модел. Деколтето определено не беше твърде дълбоко. Беше красиво и съвсем леко изрязано в сърцевидна форма. Ръкавите бяха къси, с прост шев в края. Отпред беше малко по-къса, отколкото отзад, и отлично подчертаваше все още фината фигура на Кристина.
— Изглеждаш великолепно — каза Ерика и дискретно избърса сълзата от едното си око.
Кристина се наведе спонтанно напред и я прегърна. Това не беше нещо обичайно, свекърва й не обичаше физическия контакт, освен с внуците, които обсипваше с целувки и прегръдки. Беше хубав момент, но приключи толкова рязко, колкото и започна.
— Да видим какво можем да намерим за вас, момичета. Ана, твоята рокля ще е предизвикателство, божичко, сигурна ли си, че там вътре няма близнаци?