Ана погледна отчаяно Ерика, която бе застанала зад Кристина. Сестра й обаче просто се ухили и прошепна една идея по-силно от необходимото:
— „Фелревен“.
Джеймс се загледа към дърветата. Нямаше вятър и се чуваха единствено крясъците на враните, както и отделни прошумолявания в храстите. Ако ловният сезон беше открит, щеше да внимава много повече, но сега бе дошъл тук най-вече за да се измъкне от ежедневието. Ловът на елени започваше чак след няколко седмици, но винаги можеше да намери по какво да стреля, за да се упражнява. Някоя лисица или пък гълъб. Веднъж дори отстреля усойница от вишката си.
Винаги бе обичал гората. Ако трябваше да бъде честен, не разбираше хората особено добре. Ето защо се чувстваше толкова добре в армията. Там не ставаше дума за хора, а за стратегии и логика, без излишни чувства. Заплахата идваше отвън, а отговорите бяха под формата на действия, не на разговори. Джеймс и мъжете му не се намесваха, преди всички възможности за преговори да са били изчерпани.
Коге беше единственият човек, когото чувстваше близък. Единствено той го разбираше, двамата се познаваха добре. Откакто той умря, не беше изпитвал подобно чувство.
Когато Сам беше малък, Джеймс опита да го заведе на лов, но работата отиде по дяволите, както всичко останало със сина му. Тогава Сам беше на три години и не можеше да стои на едно място и да мълчи за повече от минута. Накрая на Джеймс му писна. Грабна Сам за якето и го метна през ръба на вишката. И злочестият му син, естествено, си счупи дясната ръка. Не би трябвало да се нарани, все пак децата са меки и гъвкави. Но типично в негов стил, Сам взе че се удари в един изпъкнал камък. Джеймс каза на лекаря и на Хелен, че момчето е паднало от коня на съседите. Сам знаеше, че трябва да си мълчи. Просто кимна и каза „глупав кон“.
Джеймс се чувстваше най-добре тук. Ако можеше, щеше да прекарва цялото си време навън. Колкото повече остаряваше, толкова по-малко полза виждаше в това да се прибира. Армията беше неговият дом. Не самият му отряд, разбира се. Присмиваше се на тези, които смятаха, че войниците са като братя. Трудно биха могли да са по-далеч от истината. За него мъжете в отряда бяха като тухли. Средство за постигане на целта. Именно това му липсваше. Логиката. Простите, изчистени решения. Лесните отговори. Ставаше дума за политика. За власт. За пари. Не за хуманност, помощ или дори мир. Всичко се въртеше около това кой иска да властва над кого и в каква посока отиват паричните потоци, които се управляваха чрез политически процеси. Нищо повече. Но хората бяха наивни и приписваха на лидерите си по-благородни мотиви.
Джеймс намести раницата си и продължи по пътеката. Хорската наивност беше добре дошла за тях. Никой не подозираше на какво е способна Хелен в действителност.
Турбьорн се загледа в големия обор на семейство Берг и попита:
— За какво всъщност важи разрешителното за обиск?
— За всички постройки в рамките на имота, което включва обора и навеса — каза Патрик.
Турбьорн кимна и даде няколко кратки нареждания на екипа си, който в случая се състоеше от трима души — две жени и един мъж. Същите експерти бяха претърсили мястото, където намериха Неа, но Патрик го биваше повече с физиономиите, отколкото с имената на хората, и нямаше да се сети как се казват, ако ще животът му да зависеше от това.
Всички тук, както експерти, така и полицаи, имаха найлонови калцуни на краката и мрачни изражения на лицата. Но ролята на Патрик и колегите му беше преди всичко да охраняват и да не се пречкат. Колкото по-малко хора обикаляха наоколо, толкова по-добре. С оглед на това, Патрик благодари на бога, че този път Мелберг предпочете да остане в управлението. По принцип рядко пропускаше възможността да се намира в центъра на събитията, но жегата в комбинация с едрото му туловище допринесоха за решението му да остане в хладния си офис, където непрестанно бръмчаха три вентилатора.
Патрик повика Йоста настрана. Беше го оставил да проведе първоначалния разговор със семейството, докато той самият остана отвън, но въпреки това чу разпалените гласове в кухнята.
— Какво става с роднините? Успокоиха ли се?
Йоста кимна.
— Вече са по-спокойни, разясних им, че в такива случаи това е стандартна процедура и че го правим само за да можем да отхвърлим тази възможност.
— Приеха ли обяснението?
— Струва ми се, че се съгласиха да го приемат, защото съзнаваха, че нямат друг избор. Но не се почувстваха много добре — каза Йоста и направи лека гримаса.