— Приключихме с къщата.
Турбьорн се приближи до Йоста и посочи обора.
— Ще продължим там.
— Окей — каза Йоста и кимна.
Все още изпитваше огромно неудобство и не можеше да отиде при Патрик и Петер, които лежаха в тревата и разговаряха недалеч от него. Опита сe да каже нещо на Ева, която седеше на градинския диван пред къщата, но тя гледаше отнесено и не регистрираше случващото се около нея. Родителите на Петер бяха ядосани и в момента не бяха в състояние да възприемат разумни аргументи, така че той ги остави на мира.
Експертите работеха на пълни обороти, но Йоста се чувстваше излишен и изгубен. Знаеше, че полицейското им присъствие е необходимо, но би предпочел да се занимава с нещо по-практично, вместо просто да стои там и да наблюдава. Патрик каза, че Паула и Мартин ще се разровят малко по-подробно в миналото на семейство Берг и той с радост би се разменил с колегите си. Същевременно съзнаваше, че е нужен тук, защото именно той бе поддържал най-много контакт със семейството.
Йоста следеше експертите с поглед, докато те пренасяха оборудването си към обора. Отвориха широко голямата врата, а навън изскочи сива котка. До дясното му ухо забръмча оса и той си наложи да стои неподвижно. Винаги се бе страхувал от оси. Хората все му повтаряха, че в такива случаи не бива да търчи в кръг и да размахва истерично ръце, но въпреки това той едва се въздържаше. Някакъв първичен инстинкт вливаше адреналин във вените му и караше сърцето му да закрещи „бягай“ веднага щом около него се появеше оса. Но този път извади късмет, осата скоро си намери нещо по-сладко и интересно от него и отлетя, така че Йоста съумя да не изгуби достойнството си.
— Ела при нас — викна Патрик и му махна.
Йоста седна в тревата до Петер. Беше странно да седят така, докато техниците претърсваха дома му, но той като че ли беше приел ситуацията и изглеждаше спокоен и овладян.
— Какво търсят? — попита Петер.
Йоста предположи, че се справя с положението, като се дистанцира. Като се преструва, че нищо от случващото се не го засяга. Многократно бе виждал хората да реагират така.
— Не можем да разкрием какво правим или какво търсим.
Петер кимна.
— Защото сме потенциални заподозрени.
В гласа му имаше известно примирение и Йоста почувства, че най-добре ще е да му отговори искрено.
— Да, така е. И осъзнавам, че това е ужасно. Но предполагам, че искате да направим всичко по силите си, за да разберем какво се е случило с Неа. За съжаление, това означава, че трябва да проверим и не толкова вероятните алтернативи.
— Разбирам, няма проблеми — каза Петер.
— Мислиш ли, че и родителите ти ще разберат? — попита Йоста и погледна към Бенгт и Ула, които разговаряха разстроено. Бащата на Петер обясняваше нещо, размахвайки театрално ръце, а загорялата кожа на лицето му беше почервеняла.
— Просто са разтревожени. И тъжни — каза Петер и откъсна цяла шепа трева от поляната. — Татко винаги е реагирал така. Когато се тревожи за нещо, започва да се ядосва. Но не е толкова опасно, колкото звучи.
Турбьорн излезе от обора и се провикна:
— Патрик? Можеш ли да дойдеш?
— Да, разбира се — отвърна Патрик и стана бавно, а коленете му изпукаха.
Йоста си помисли, че ще се чуят още по-страшни звуци, когато самият той се изправи на крака. Загледа се след Патрик, който тръгна по чакълената алея. Турбьорн държеше мобилния си телефон в ръка и започна да обяснява напрегнато нещо на Патрик, който придоби угрижен вид.
Йоста сви вежди и се изправи.
— Ще отида да видя какво иска Турбьорн — каза той и разтърси леко десния си крак, който се беше схванал.
Отиде при тях, куцукайки, и попита:
— Какво става? Намерихте ли нещо?
— Не, още не сме започнали с обора — каза Турбьорн и показа телефона си. — Но току-що говорих с Мелберг, който ни нареди да зарежем всичко и да отидем в бежанския център. Казва, че е попаднал на нещо.
— Попаднал е на нещо? — повтори Йоста объркано. — Кога? И как? Когато потеглихме, той спеше в кабинета си.
— Обзалагам се, че си е наумил някаква проклетия — измърмори Патрик и се обърна към Турбьорн. — Бих предпочел първо да приключите тук, но Мелберг е по-висшестоящ и не мога да пренебрегна нарежданията му. Ще трябва да сложим ограждения тук, да отидем до бежанския център и после да се върнем.
— Не е особено препоръчително да прекъсваме работата си — каза Турбьорн.
Йоста го разбираше, но бе съгласен с Патрик. Формално погледнато, Мелберг им беше началник и той носеше отговорност в участъка. Всички знаеха, че това е така най-вече на теория, не и на практика, но все пак бяха длъжни да следват заповедите му, когато имаше такива.