— Ще дойдем с вас — каза той, а Патрик кимна в знак на съгласие, извади телефона си и опита да се свърже с Мелберг, но напразно.
Йоста отиде при семейството и обясни, че ще трябва да се върнат по-късно, но остави въпросите им без отговор. Буцата в стомаха му бе набъбнала още повече. Мелберг беше излязъл от управлението на своя глава, което означаваше само проблеми. Пък и какво можеше да е открил в бежанския център? Обзе го усещането, че ги грози катастрофа.
Децата не искаха да се прибират, но Ерика знаеше, че ако иска и за в бъдеще да ги оставя при приятелката си, най-добре ще е да ги отведе по-скоро. Държеше близнаците за ръце, а Мая припкаше весело пред тях. Благословено дете. Винаги бе щастлива, грижовна и позитивна. Ерика си напомни, че трябва да й отделя повече време. Дивите близнаци често ангажираха твърде много от вниманието й.
Ноел и Антон приказваха безгрижно за всичко, което са правили през деня, но тя не спираше да мисли за Хелен. Толкова много въпроси останаха без отговор. Но тя знаеше, че инстинктите й не я лъжат. Ако беше притиснала Хелен твърде много, тя щеше да се затвори в себе си. А Ерика трябваше да подплати историята с още много информация, за да завърши книгата. Крайният й срок беше първи декември, а тя още не бе написала и ред. Все още не изоставаше от графика си, тъй като винаги отделяше най-много време на проучването, след което приключваше с ръкописа за около три месеца. Но за да има шанс да е готова навреме, трябваше да се захване с писането най-късно в началото на септември. А ето че старателно обмислените й планове се бяха преобърнали. Нямаше представа дали убийството на Неа ще повлияе на издаването на книгата. Независимо дали Хелен и Мари бяха замесени, или не, Ерика бе принудена да опише приликите между двата случая. А тъй като новото убийство все още беше неразрешено, тя не можеше да планира предварително каква част от книгата ще се отнася за него. Струваше й се малко коравосърдечно да мисли за проекта си, докато други хора страдаха. Но откакто написа книга за убийството на приятелката си от детинство Александра, Ерика бе взела принципното решение да не смесва чувствата с работата си. А и много пъти книгите й всъщност бяха помагали на близките на жертвите да продължат напред. Случвало се бе дори да допринесе за разрешаването на някое престъпление и този път също възнамеряваше да помогне на полицията, правейки това, в което я биваше най-много — да се рови в стари разследвания на убийства.
Ерика положи усилие да прогони мислите за книгата от ума си. Новогодишното й обещание беше да опита да не се разсейва, когато е с децата. Да не мисли за работа, да не седи с лаптопа в скута, или пък заровила нос в телефона, а да ги дарява с цялото си внимание. Детството минаваше толкова бързо.
Първите години не бяха любимият й период, но въпреки това от все сърце се радваше за бебето на Ана. Да се занимаваш с чуждо малко дете беше страхотно. Като да обереш стафидите от кекса. Можеше да си играеш с бебето и да го гушкаш, след което да го върнеш на родителите, когато то замирише лошо или се разплаче. Ерика се чудеше дали ще е момче, или момиче. Дан и Ана не бяха пожелали да научат предварително. Твърдяха, че за тях няма значение. Но по някаква причина Ерика имаше чувството, че двамата чакат момиче. Така може би щеше да е най-добре, защото нероденото дете, което Дан и Ана загубиха по толкова трагичен начин, беше момче. По тялото и лицето на Ана все още имаше белези от катастрофата, която за малко да отнеме и нейния живот, но тя като че ли започваше да се примирява с физическите промени във външния си вид. Или поне отдавна не ги беше споменавала.
Ерика спря на място. Мислите за Ана внезапно я подсетиха за моминското парти на Кристина. Съвсем беше забравила, че предложи да го организират. Свекърва й понякога сериозно й ходеше по нервите, но винаги се отзоваваше, когато Ерика имаше нужда от помощ за децата. Затова най-малкото, което можеше да направи за майката на Патрик, бе да я дари с един хубав ден. Нещо наистина забавно. Без глупави обичаи като онзи, в който булката си слага воала и продава целувки на минувачите. Предвид възрастта на Кристина, това не й се струваше особено подобаващо. Представяше си просто един весел, блажен ден, през който Кристина да е в центъра на вниманието. Но какво да измисли? И кога? Не разполагаха с много време. Може би още този уикенд? Тогава обаче щяха да се видят в чудо с организацията.
Една бележка на таблото с обяви пред къмпинга я накара да се сепне. Това беше идея. При това много добра. Направо брилянтна. Извади мобилния си телефон и снима бележката, после се обади на Ана.