Мелберг стана от стола с провиснала над едното ухо коса и изхвърча навън, като тресна вратата толкова силно след себе си, че чак прозорците се разклатиха.
Известно време никой не каза нищо. Накрая Патрик си пое дълбоко дъх.
— Ами, добре мина — каза той. — Как ще процедираме? Настана страшна бъркотия, която трябва да разплетем.
Мартин вдигна ръка и Патрик кимна.
— Имаме ли изобщо основание да задържим Карим?
— Да, имаме, понеже намерихме детското бельо в апартамента му. То действително е с картинка от „Замръзналото кралство“, но засега нямаме доказателства, че е принадлежало на Неа или че той го е скрил там. Трябва да подходим внимателно. Той и съпругата му реагираха много тежко на ареста. Кой знае какво са преживели в родината си.
— Но ако все пак е бил той? — попита Паула.
Патрик се замисли, преди да отговори.
— Възможно е, но не ми се струва особено вероятно, като се има предвид странния анонимен сигнал. Със същия успех може убиецът да е скрил бельото там, за да хвърли вината върху другиго. Просто трябва да опитаме да мислим трезво и да си свършим работата. Няма място за грешки.
— Преди да започнем — каза Йоста, — трябва да ви съобщя, че получих обаждане от Удевала във връзка с Туре Карлсон. Според съседите му, той не си е бил у дома през последните седмици и никой не знае къде се намира.
Спогледаха се.
— Да не прибързваме — каза Патрик. — По всяка вероятност това е просто съвпадение. Нека от Удевала продължат да се оглеждат за Туре Карлсон, но ние трябва да работим с това, с което разполагаме.
Той кимна на Аника.
— Можеш ли да опиташ да разбереш нещо за анонимното обаждане? Все пак записваме всички разговори, така че трябва да го прослушаме и да проверим дали можем да научим нещо повече. Йоста, ти вземи една от снимките на бельото, които направихме, и попитай Ева и Петер дали го разпознават. Мартин, Паула, вие вижте какво можете да откриете за Карим и миналото му. Има ли криминални прояви, какво мислят за него останалите в центъра и така нататък.
Всички, които бяха получили задачи, кимнаха, а Патрик опита да се отпусне. Толкова се беше ядосал, че тялото му се бе опънало като струна, а сърцето му прескачаше. Стресът и напрежението можеха да имат сериозни последствия, а последното, което искаше, беше да се озове в болницата. Просто не можеха да си го позволят.
Сърцето му възобнови нормалния си ритъм и Патрик си отдъхна облекчено.
— Ще опитам да говоря с Карим. Той е в шок, но с малко късмет, ще ни помогне да разнищим тази история.
Патрик погледна обезсърчените лица на колегите си и каза за финал:
— Дайте най-доброто от себе си и скоро отново ще насочим разследването в правилната посока. Мелберг и друг път е забърквал каши, и ще продължи да го прави, няма как.
Без да чака отговор, той взе бележника си и тръгна към ареста. Докато минаваше покрай рецепцията, на вратата се позвъни и той отиде да отвори. Отвън стоеше ядосаният Бил Андершон и Патрик въздъхна мислено. Както се опасяваше. Сега щеше да стане страшно.
Ерика сложи децата да си легнат рано и се сви на дивана с чаша червено вино и купичка ядки. Беше гладна и трябваше да си направи нещо питателно за ядене, но й се струваше твърде досадно да готви само за себе си, а Патрик бе пратил съобщение, че едва ли ще се прибере, преди тя да си е легнала.
Беше взела няколко от папките, които държеше върху бюрото си, за да ги прегледа за пореден път. Отнемаше време да се осмислят материалите. Тя се справяше, като постоянно препрочиташе всички статии и разпечатки и разглеждаше снимките, опитвайки се да ги види с нови очи.
След като поразсъждава малко, тя взе папката с надпис „Лейф“. Полицаят неизбежно щеше да се превърне в един от главните персонажи в книгата й, но все още имаше въпроси, които се нуждаеха от отговор. Защо беше променил мнението си? Защо бе започнал да се съмнява, след като първоначално е бил напълно убеден, че Хелен и Мари са убили Стела? И защо всъщност се беше самоубил? Дали решението му се дължеше на депресията след смъртта на съпругата му, или ставаше дума за нещо друго?