Когато Бил го остави пред къщата му, Амина стоеше отпред и чакаше. Тъмните й очи бяха пълни със същия страх като онази сутрин в Дамаск, когато го освободиха от затвора. Не можеше да я погледне, затова просто мина покрай нея и отиде до леглото.
Легна с гръб към вратата и се загледа в стената. Час по-късно чу как тя се съблече и легна до него. Сложи нежно ръка на гърба му. Карим не се отмести, но продължи да се преструва, че спи.
Знаеше, че не може да я излъже. Усещаше как тялото й се тресе от плач и чуваше молитвата, която тя повтаряше на арабски.
Рита го посрещна в антрето, когато Мелберг тръшна външната врата.
— Шш, Лео спи на дивана, а Йохана е долу и приспива Лиса! Какво е станало?
Мелберг усети миризмата на чили, която се носеше от кухнята, и за миг гневът му бе изместен от глад. После обаче си спомни унижението отпреди малко и отново се разпали.
— Проклетите ми колеги ми забиха нож в гърба — каза той и захвърли обувките си по средата на килима.
Рита му хвърли бърз поглед, той се наведе и ги сложи на рафта за обувки вляво от вратата.
— Ела да ми разкажеш какво е станало — каза тя и тръгна към кухнята. — Готвя, не искам яденето да загори.
Той я последва, мърморейки, и седна на един от столовете. В кухнята наистина миришеше вкусно.
— Сега разправяй — каза Рита. — Но не повишавай глас, за да не събудиш Лео.
Тя го заплаши с дървената лъжица, с която разбъркваше чилито.
— Трябва първо да хапна малко, просто съм бесен. Не знам дали друг път в кариерата си съм се сблъсквал с такова предателство. Може би онзи път през осемдесет и шеста в Гьотеборг, когато тогавашният ми началник…
Рита вдигна ръка.
— Чилито ще е готово след десет минути, през това време можеш да отидеш да видиш Лео, толкова сладко е заспал на дивана. После ще ми обясниш всичко, докато се храним.
Мелберг се подчини и отиде във всекидневната. Не се налагаше да го молят два пъти, когато ставаше дума за малкото момче, което му бе като внук. Беше до него още когато Лео се роди и оттогава между тях имаше специална връзка. Пулсът му се поуспокои, докато гледаше спящото дете. Лео беше най-хубавото нещо, което му се бе случвало. Е, може би делеше първото място с Рита. Но тя също бе извадила късмет. Не всички имаха толкова заслужил мъж до себе си. Понякога му се струваше, че тя не разбира и не оценява напълно този факт. Но щеше да го осъзнае с годините. Той бе сладкиш, който трябваше да се яде на малки порции.
Лео се размърда леко на сън и Мелберг се намести до него. По време на почивката момчето беше хванало тен, а косата му беше станала малко по-светла. Мелберг отмести бавно един кичур, който бе паднал пред лицето му. Малкият наистина беше невероятно сладък. Мелберг направо не можеше да повярва, че нямат кръвна връзка. Изглежда, имаше нещо вярно в това, че с какъвто се събереш, такъв ставаш.
Рита се провикна тихо откъм кухнята. Яденето беше готово и Мелберг се изправи внимателно. Лео трепна, но не се събуди. Той се върна на пръсти в кухнята и седна на стола, от който бе станал преди малко. Рита опита манджата за последно, след което извади две купи от шкафа.
— Йохана ще се качи за вечеря, щом Лиса заспи, така че можем да започваме. Къде е Паула?
— Паула? — изсумтя Мелберг. — Точно така, сега ще ти кажа.
Той разказа за сигнала по телефона и как бе взел професионалното и добре обосновано решение да проучи въпроса сам, как му бе хрумнало да използва ветеринарното свидетелство на Ернст, за да влезе в къщата, как бе открил детското бельо зад тоалетната, как бе очаквал хвалебствия за добре свършената работа. И накрая колко шокиращо и срамно бяха реагирали колегите му. Направи пауза, за да си поеме дъх, и погледна към Рита, за да приеме както съчувствието й, така и голямата купа с чили, която тя му бе сипала.
Но Рита мълчеше, а погледът й не му се понрави. Тя взе купата и я изсипа обратно в тенджерата.
Пет минути по-късно Мелберг стоеше на улицата. Нещо полетя от балкона им на втория етаж и се приземи на тротоара. Торба. Съдейки по лекото тупване, вероятно не съдържаше нещо повече от четка за зъби и чифт боксерки. От балкона звучеше дълга и бурна тирада от ругатни на испански. Рита очевидно вече не се притесняваше толкова да не събуди Лео. С тежка въздишка той взе торбата и се отдалечи. Изглежда, целият свят беше срещу него.
Патрик натисна дръжката на входната врата. Беше уморен до смърт, но влизането в антрето му подейства като здрава, топла прегръдка. През прозореца на верандата, която гледаше към морето, се виждаше пламналото вечерно небе, а откъм всекидневната се чуваше пукането на огъня. Някои хора биха ги сметнали за побъркани, понеже палеха камината дори в горещите летни вечери, но Патрик и Ерика смятаха, че уютът е по-важен, и просто отваряха няколко прозореца, когато станеше твърде топло.