Отново бяха изгубили всичко.
Бохуслен, 1672
Бяха се избягвали цяла седмица. Това, което преживяха, беше толкова наситено с емоция, толкова съкрушаващо и за двама им, че след това те просто си навлякоха дрехите, изтупаха тревата и побързаха да се приберат, поемайки по различни пътища. Не смееха да се погледнат от страх, че Божията зеленина и синева ще се отразят в погледите им и ще ги издадат.
Елин се чувстваше, сякаш стои пред пропаст, която я дърпа надолу с непреодолима сила. Завиваше й се свят, щом се взреше в мрака, но дори бърз поглед от разстояние към Пребен, който работеше на двора, облечен с бялата си риза, караше душата й да копнее да се хвърли в бездната.
И ето че Брита замина за Удевала. Нямаше да я има три дни. Веднага след като съпругата му потегли, Пребен отиде при Елин в кухнята и погали ръката й. Погледна я в очите и тя кимна бавно. Знаеше какво иска той и тя искаше същото с цялата си душа и тяло.
Пребен излезе бавно от кухнята и тръгна през двора, към ливадата. Елин изчака достатъчно дълго, че да не събуди подозрение, и пое в същата посока. Продължи с бърза крачка към стария заслон, където се бяха срещнали последния път. Денят беше също толкова красив и слънчев, колкото и предната седмица. По гърдите й се стичаха капки пот както от жаркото слънце и от усилията, които й костваше да тича през тревата с тежките си поли, така и от мисълта за това, което я очакваше.
Той я чакаше на поляната. В очите му грееше толкова силна любов, че Елин почти отстъпи назад. Беше я страх, но в същото време знаеше, че иска именно това. Пребен беше в кръвта й, в крайниците й, в сърцето й и във вярата й, че Бог влага смисъл във всичко. Не би ги дарил с такава любов, ако не искаше те да й се насладят, нали? Нейният Бог не можеше да е толкова жесток. А Пребен беше църковен човек, ако някой можеше да тълкува Божията воля, това бе той. Ако смяташе, че това не им се полага, щеше да спре.
Елин свали непохватно полата си. Пребен я гледаше, подпрял глава на ръцете си, като не отделяше очи от нея и за секунда. Накрая тя застана пред него гола и разтреперана, без срам или желание да се прикрие.
— Елин е толкова красива — каза той, останал без дъх.
Протегна ръка към нея, а Елин бавно легна до него.
— Помогни ми да се съблека — каза той.
Тя започна да разкопчава бързо ризата му, докато той смъкваше панталоните си. Накрая останаха съвсем голи, заедно. Пребен проследи бавно извивките на тялото й с показалеца си. Спря се на родилния белег под дясната й гърда и се засмя.
— Прилича на Дания.
— Да, може би Швеция иска да ми го отнеме — каза тя с усмивка.
Той погали лицето й.
— Какво ще правим?
Елин поклати глава.
— Да не мислим за това сега. Бог има планове за нас. Убедена съм.
— Елин вярва ли го наистина?
Погледът му беше тъжен. Тя се наведе и го целуна, като в същото време го галеше. Той изстена и разтвори устни, а Елин усети как тялото му реагира на докосването й.
— Знам го — каза тя, преди бавно да го поеме.
Пребен я гледаше в очите, докато я държеше през кръста и я притискаше към себе си. Те се сляха, а небето и слънцето над тях избухнаха в светлина и топлина. Това трябва да е Божие дело, помисли си Елин, преди да задреме, облегнала буза на гърдите му.
— Какво е състоянието на Амина? — попита Мартин, когато с Паула влязоха в чакалнята.
Патрик се изпъна в неудобния стол.
— Критично — каза той и се изправи, за да си вземе чаша кафе.
Десетата, откакто пристигна. Цяла нощ се наливаше с отвратителното болнично кафе, за да може да остане буден.
— А Карим? — попита Паула, когато Патрик отново седна на мястото си.
— Получил е леки наранявания на дихателните пътища от дима, както и изгаряния по ръцете, докато е изнасял Амина и децата от къщата. За щастие, децата като че ли са окей. Вдишали са дим, така че лекарите им дадоха кислород. Ще ги наблюдават още едно денонощие.
Паула въздъхна.
— Кой ще се грижи за тях, докато майка им и баща им са хоспитализирани?
— Чакам социалните. Ще видим какво ще предложат, когато пристигнат. Но доколкото разбирам, децата нямат никакви други роднини.
— Ние можем да ги вземем — каза Паула. — Мама излезе в отпуск за лятото, за да ни помага с бебето. Знам, че би предложила същото, ако беше тук.