— Да, но Мелберг… — каза Патрик.
Паула придоби мрачно изражение.
— Когато разказал на мама какво е направил, горд от себе си и изживявайки се като жертва, тя, разбира се, го изхвърлила на улицата.
— Какво е направила? — възкликна Мартин.
Патрик зяпна Паула.
— Рита е изритала Бертил? И къде е той сега?
— Нямам представа — отговори Паула. — Но както казах, децата могат да живеят при нас. Ако социалните одобрят.
— Трудно ми е да си представя, че биха възразили — каза Патрик.
По коридора се зададе лекар и Патрик се изправи. Беше същият, от когото бе получавал сведения през нощта.
— Здравейте — каза той и протегна ръка към Паула и Мартин. — Казвам се Антон Ларшон и отговарям за пациентите.
— Нещо ново? — попита Патрик и допи кафето си с гримаса.
— Не, състоянието на Амина продължава да е критично. Цял екип лекари се борят да я спасят. Вдишала я голямо количество дим и има изгаряния трета степен по по-голямата част от тялото. На командно дишане е, а също и на системи, за да се възстанови голямата загуба на течности вследствие на изгарянията. Цяла нощ третирахме нараняванията.
— А Карим? — попита Мартин.
— Ами, както казах на колегата ви, има повърхностни дермални рани по ръцете, а дробовете му са пострадали леко от дима, но като цяло е относително невредим.
— Защо Амина е толкова по-тежко засегната от Карим? — попита Паула.
Още нямаха цялостна представа за развоя на събитията от снощи, експертите правеха всичко възможно да установят как е възникнал пожарът, но най-вероятната теория беше умишлен палеж.
— Ще трябва да попитате него. Той е буден, така че мога да проверя дали има сили да разговаря с вас.
— Ще сме ти благодарни — каза Патрик и седна.
Тримата зачакаха мълчаливо. Само след няколко минути лекарят отново се показа и им махна да отидат при него.
— Това не го очаквах — каза Мартин.
— Да, ако бях на негово място, нямаше да искам никога повече да говоря с полицията — каза Паула и се изправи.
Тръгнаха към стаята, където ги чакаше доктор Ларшон, и влязоха вътре. Карим лежеше на леглото в дъното на стаята, обърнат към тях и отпуснал бинтованите си ръце върху завивката. Лицето му беше набръчкано от умора и страх.
Машината до леглото бръмчеше, докато помпаше кислород в носа му.
— Благодаря, че се съгласи да говориш с нас — каза Патрик тихо и придърпа един стол до леглото.
— Искам да знам кой причини това на семейството ми — каза Карим.
Изглеждаше готов да заплаче, но въпреки това говореше на английски по-плавно от Патрик.
Мартин и Паула стояха по-назад, сякаш бяха постигнали мълчаливо съгласие да оставят Патрик да води разговора.
— Казват, че не знаят дали Амина ще оживее — каза Карим и получи пристъп на кашлица.
По бузите му се стекоха сълзи. Той намести канюлата, която го снабдяваше с кислород.
— Да, още не се знае — каза Патрик.
В гърлото му имаше буца, която го караше да преглъща отново и отново. Знаеше точно как се чувства Карим. Спомни си дните след катастрофата, която едва не отне живота на Ерика. Никога нямаше да забрави как се чувстваше тогава и колко го беше страх.
— Какво ще правя без нея? Какво ще правят децата? — каза Карим.
Този път без да се разкашля, но все пак замълча, а Патрик не знаеше какво да каже. Вместо това го попита:
— Можеш ли да ми разкажеш какво си спомняш от вчерашната вечер? Какво се случи?
— Аз… не знам точно — отвърна Карим и поклати глава. — Всичко стана толкова бързо. Бях заспал и сънувах… Първо си помислих, че отново съм в Дамаск. Че е избухнала бомба. Минаха няколко секунди, докато осъзная къде съм… После изтичах при децата. Мислех, че Амина е с мен, понеже я чух да вика, когато се събудих. Но след като изнесох децата, осъзнах, че я няма, така че грабнах една кърпа от простора и се втурнах обратно вътре…
Гласът му секна и той отново се закашля силно. Патрик взе чаша вода от масичката до леглото и я подаде на Карим, който отпи от сламката.
— Благодаря — каза той и се облегна на възглавниците. — Изтичах в спалнята и я видях, тя…
Той изхлипа и започна отново.
— Тя гореше. Амина гореше. Косата й. Нощницата й. Вдигнах я и я изнесох навън. Започнах да я въргалям по земята, за да я изгася. Аз… чувах как децата пищят…
Карим извърна обляното си в сълзи лице към Патрик.
— Казват, че децата се чувстват добре, така ли е? Нали не ме лъжат?
Патрик поклати глава.
— Не, не лъжат. Децата ще се оправят. Ще останат в болницата още малко за…
Помъчи се трескаво да си спомни английската дума и секунда по-късно осъзна, че е същата като на шведски.