Дните ставаха все по-къси и всички в стопанството работеха усилено, за да приключат с работата преди настъпването на зимата. Междувременно Брита се уединяваше все повече. Сутрин се излежаваше все по до късно и отказваше да стане. Силите сякаш я напускаха.
Пребен молеше готвачката да приготвя любимите ястия на съпругата му, но Брита отказваше да яде и Елин всяка вечер отсервираше недокоснатата порция от нощното й шкафче. Нощем Елин галеше корема си с ръка и се чудеше как ще реагира Пребен, когато му каже, че чака неговото дете. Не можеше да си представи, че не би се зарадвал. С Брита явно не можеха да имат деца, а и той не обичаше нея, а Елин. Ами ако Брита бе пипнала нещо смъртоносно? Тогава с Пребен щяха да могат да живеят като семейство. Когато й минаваха подобни мисли, Елин се молеше още по-усърдно.
Брита отслабваше с всеки изминал ден, без да има обяснение за състоянието й. Накрая Пребен повика един лекар от Удевала. Посещението изпълни Елин с притеснение. Тя трескаво се мъчеше да си втълпи, че се тревожи за сестра си, но не можеше да не си мисли, че ако Брита е зле, то току-виж се оказало, че с Пребен имат бъдеще. Вярно, хората щяха да си шепнат и да ги гледат с недоверие, ако се съберяха толкова скоро след като Пребен станеше вдовец, но Елин беше сигурна, че с времето това ще отмине.
Когато каретата на лекаря пристигна, Елин се измъкна и отиде да се моли. По-усилено от всякога. И се надяваше, че Господ няма да я накаже заради молитвите й. Дълбоко в душата си вярваше, че Бог иска тя и Пребен да бъдат заедно. Любовта им беше твърде силна, за да е случайност. Така че болестта на Брита явно бе част от Неговия план. Колкото повече се молеше, толкова повече се убеждаваше в това. Брита нямаше да живее още дълго. Нероденото дете на Елин щеше да има баща. Щяха да са семейство. Благодарение на Божието провидение.
С разтуптяно сърце Елин се върна в помещението на прислугата. Засега никой не се беше разприказвал и тя предположи, че още никой не знае. Клюките тук се разпространяваха бързо и Елин бе наясно, че хората приказват и за нея и Пребен. В едно малко пространство нищо не убягваше на прислугата. Вече няколко дни се говореше за посещението на лекаря, който трябваше да дойде от Удевала и да провери какво не е наред със стопанката им.
— Елса чула ли е нещо? — попита Елин готвачката, която приготвяше вечерята.
— Не, нищичко — каза Елса и продължи да бърка големия съд на печката.
— Ще отида да проверя — каза Елин, без да я поглежда. — Все пак ми е сестра.
Боеше се, че ще си проличи за какво е молила Бог или как сърцето й се кани да изскочи от гръдния кош. Но готвачката просто кимна и й обърна гръб.
— Най-добре. Знам, че нещо не е наред, щом стопанката не иска да опита дори палачинките ми. Но ако Бог е рекъл, няма да е нещо сериозно.
— Да, ако Бог е рекъл — каза Елин тихо и тръгна към стаята, където лежеше Брита.
Стоя пред вратата дълго, колебаейки се. Не знаеше дали би посмяла да почука. Накрая вратата се отвори и отвътре излезе набит мъж с буен мустак и лекарска чанта под ръка.
Пребен стисна ръката му.
— Не мога да опиша колко съм благодарен на доктор Бруршон — каза той.
Елин забеляза с изненада усмивката му. Какво можеше да му е казал лекарят, че очите на Пребен да заблестят толкова щастливо в тъмния коридор? В стомаха й се образува твърда буца.
— Това е сестрата на Брита, Елин — каза Пребен и представи доктора.
Тя стисна ръката му сдържано. Все още й беше трудно да разтълкува израженията на мъжете. Зад тях Брита лежеше облегната на пухкавите възглавници, а тъмната й коса беше пусната.
Приличаше на котка, която е изяла птиче, и Елин се почувства още по-объркана.
На лицето на доктор Бруршон бе изписано хитроумно изражение.
— Значи, е уместно да изкажа поздравленията си. Минали са само няколко седмици, но няма съмнение, че Брита е трудна. Бременността обаче й се отразява зле и Елин трябва да се грижи тя да приема достатъчно течности и толкова храна, колкото може да задържи. Препоръчах през следващите седмици да се храни с бульон, докато неразположението отмине и апетитът й се завърне.
— Да, Елин определено ще може да помогне — каза Пребен, сияейки от щастие.
Защо изглеждаше толкова радостен? Та той не искаше да бъде с Брита, искаше да бъде с Елин, сам го бе казал. Че е избрал грешната сестра. Божията воля беше семето му да не покълне в Брита.