Джеймс затвори внимателно вратата на шкафа. Чу се щракване и ключалката се заключи автоматично. Погледна към горния етаж. Стаята на Сам беше точно над кабинета му. Горе беше тихо, но това сигурно означаваше просто че седи на компютъра със слушалките си и онази противна музика гърми право в ушите му. Джеймс въздъхна. Колкото по-скоро излезеше в командировка, толкова по-добре. Вече не издържаше тук.
Ерика помоли да й пратят картината у дома след края на изложбата и се сбогува с Виола. Точно бе излязла от галерията, когато телефонът й изпиука и тя прочете бързо съобщението. Чудесно. Плановете за утре бяха потвърдени, сега оставаше само да измислят как да отвлекат Кристина. Ерика набра номера на Ана, може би тя щеше да предложи нещо. На Ерика й хрумваха само идеи с хумористично-садистичен елемент, а не мислеше, че свекърва й би го оценила.
Даваше свободно, но Ана не вдигаше. Ерика се загледа към площада и видя, че явно снимаха сцена от филма. Изпъна врат и й се стори, че мярна Мари Вал сред камерите, но не можеше да види много добре заради тълпите любопитни наблюдатели наоколо.
— Ало? — каза Ана и Ерика се стресна.
— Да, здрасти, аз съм. Слушай, всичко за утре е готово, трябва да сме в хотела в дванайсет. Въпросът е как да закараме Кристина там, без да заподозре нещо. Имаш ли някакви идеи? Сигурна съм, че няма да одобриш плана ми да наемем двама мъже, облечени като терористи, които просто да я отвлекат…
Ана се засмя в слушалката. На заден фон се чуваха сирени.
— Ой, това полицията ли е? — попита Ерика.
Мълчание.
— Ало? Къде изчезна?
Ерика погледна дисплея, но там не пишеше, че разговорът е прекъснал.
— Ало, да… не, мина една линейка.
— Линейка? Надявам се, че съседите ти са добре.
— Не, аз, такова, не съм си вкъщи.
— Ахаа, къде си тогава?
— В Удевала.
— Какво правиш там?
Защо не й беше споменала нищо, когато ходиха Кристина да пробва булчинската рокля?
— На контролен преглед съм.
— Защо? — попита Ерика и сви вежди. — Лекарят ти не е там.
— При специалист съм, в болницата.
— Ана, по гласа ти чувам, че има нещо, което не ми казваш. Детето добре ли е? Ами ти? Болна ли си?
Коремът я присви от притеснение. След катастрофата Ерика вече не приемаше нищо за даденост.
— Не, не, Ерика, заклевам се. Всичко е наред. Лекарите просто искат да са възможно най-предпазливи, заради…
Ана не довърши изречението.
— Окей, обещай, че ще ми кажеш, ако има нещо.
— Обещавам — каза Ана и побърза да смени темата. — Ще измисля нещо за утре. Дванайсет часа в „Стура Хотелет“, нали?
— Да. От там нататък денят и вечерта са планирани, пък ти ще останеш колкото можеш. Целувки.
Ерика затвори, но още беше замислена. Ана премълчаваше нещо. Можеше да се закълне.
Тръгна към снимачната площадка в другия край на площада. Да, Мари Вал беше там. Тъкмо приключваха с една сцена и Ерика остана впечатлена от обаянието й. Нямаше нужда да я види през обектива на камерата, за да разбере, че Мари ще сияе на екрана. Тя беше от хората, които сякаш имаха портативни прожектори, закачени над главите им.
Щом заснеха сцената, Ерика се обърна, за да си ходи. Някой обаче извика името й и тя опита да открие източника на гласа. Мари стоеше малко встрани и й помаха, когато видя, че Ерика гледа към нея. Кимна с глава към кафене „Брюган“ и Ерика тръгна натам.
— Ти си Ерика Фалк, нали? — каза Мари, а гласът й беше точно толкова пропит с цигарен дим, колкото и във филмите.
— Да, аз съм — каза Ерика и ненадейно изпита нетипична стеснителност.
Никога преди не беше срещала филмова звезда и се почувства поразена от факта, че стои пред жена, която се е натискала с Джордж Клуни.
— Е, знаеш коя съм аз — каза Мари, засмя се небрежно и извади пакет цигари от чантата си. — Искаш ли?
— Не, благодаря, не пуша.
Мари запали своята.
— Разбрах, че искаш да говориш с мен. Видях писмата ти… Имам малко време, докато правят стоковите снимки, така че ако искаш, можем да седнем тук за по питие и да поговорим.
Мари посочи с цигарата си към масите на „Брюган“.
— Разбира се — каза Ерика твърде въодушевено.
Зачуди се какво са „стокови снимки“, но не посмя да попита. Седнаха на една маса точно до кея и сервитьорката веднага дотърча. Беше толкова развълнувана, че ще обслужва Мари, че изглеждаше, сякаш всеки момент може да получи инфаркт.