— С нея сме невероятно различни. Винаги сме били. Тя си има своите демони, аз моите.
— Поддържаш ли контакт със семейството си? Знам, че и двамата ти родители са починали, питам за братята ти.
— Братята ми? — изсумтя Мари и изтръска цигарата си право върху кея. — Ще им се. Искаха да подновят отношенията си с мен, когато кариерата ми набра скорост и започнах да се появявам във вестниците. Но бързо ги отрязах. И двамата са пропилели живота си, всеки по своя си начин, така че не, никога не съм изпитвала особено желание да бъдат част от моя. Бяха напаст още като малки и не мисля, че като възрастни са станали по-симпатични.
— Имаш дъщеря.
Мари кимна.
— Да, Джеси. Тя е на петнайсет. Тийнейджърка до мозъка на костите си. За жалост, прилича повече на баща си, отколкото на мен.
— Доколкото знам от жълтите вестници, той никога не е живял с вас?
— Не, божичко, направихме го набързо върху бюрото в офиса му, защото исках да получа една роля.
Мари се засмя дрезгаво, после погледна Ерика и й намигна.
— И да, получих я.
— Дъщеря ти знае ли за миналото ти?
— Да, естествено, младите в днешно време имат достъп до интернет, така че сигурно е изчела всичко, което пише в Гугъл за мен. Струва ми се, че съучениците й я тормозят заради мен.
— Тя как го приема?
Мари сви рамене.
— Нямам представа. Това е едно от нещата, които децата трябва да изтърпят. А и до известна степен може да вини себе си. Ако се грижеше малко повече за външния си вид, сигурно щеше да й е по-леко в училище.
Ерика се зачуди дали Мари наистина е толкова студена, колкото изглеждаше, когато говореше за дъщеря си. Тя самата нямаше да може да си намери място, ако знаеше, че някой се държи зле с Мая или близнаците.
— А каква е теорията ти за случилото се сега? За убийството на Неа? Изглежда като твърде голямо съвпадение, че веднага щом се върна тук, тялото на малко момиченце беше намерено на същото място като тялото на Стела.
— Не съм глупава, съзнавам, естествено, че не изглежда добре.
Мари се обърна и помаха на сервитьорката. Чашата й отново беше празна и тя вдигна въпросително вежда към Ерика, която поклати глава. Във втората й чаша още имаше шампанско.
— Мога да кажа единствено че сме невинни — каза Мари и се загледа към морето.
Ерика се наведе напред.
— Наскоро попаднах на статия, където пише, че си видяла някого в гората в деня на убийството.
Мари се усмихна.
— Да, разказах го и на полицията.
— Но не веднага, казала си го едва след като си се отрекла от признанието си — отвърна Ерика, наблюдавайки реакцията на Мари.
— Тушѐ — каза Мари и я посочи с пръст. — Написала си си домашното.
— И нямаш предположения кой би могъл да е това?
— Не — отговори Мари. — Иначе щях да информирам полицията.
— А какво казват те сега? Смяташ ли, че според тях двете с Хелен сте замесени?
— Не мога да кажа какво мислят за Хелен. Но им обясних, че имам алиби за времето, когато е изчезнало момичето, така че няма как да ме подозират. А Хелен няма нищо общо. Нямаше тогава, няма и сега. Също като мен. Суровата истина е, че полицията не потърси човека, когото видях в гората, а вероятно той е извършителят и в двата случая.
Ерика се сети за посещението си в галерията.
— Впоследствие търсил ли те е полицаят, който е отговарял за разследването на убийството на Неа? Лейф Хермансон?
— Да… — каза Мари, а челото й се набръчка съвсем леко, което накара Ерика да заподозре употреба на ботокс. — Сещам се, сега като го казваш. Но това беше преди много години. Потърси ме чрез агента ми. Остави няколко съобщения, че иска да се свърже с мен. И накрая реших да му отговоря. Но когато позвъних, ми съобщиха, че се е самоубил.
— Окей — каза Ерика, мислейки трескаво.
Ако Мари казваше истината и той не я бе потърсил по-рано, явно се беше случило нещо, което е хвърлило нова светлина върху разследването. Но какво можеше да е то?
— Мари?
Висок мъж, вероятно режисьорът, както предположи Ерика, викаше и жестикулираше на Мари да отиде при него.
— Време е за работа, извини ме.
Мари се изправи. Допи шампанското си на един дъх и се усмихна на Ерика.
— Ще поговорим пак някой друг път. Нали ще оправиш сметката?
Тя се запъти към снимачния екип. Всички погледи бяха вперени в нея. Ерика повика сервитьорката и плати дължимото. Очевидно не бяха пили евтино шампанско, така че Ерика остана и довърши чашата си. Течността беше твърде скъпа, за да отиде нахалост.
Мари се съгласи да говори с нея, а това означаваше много. Мислеше следващата седмица да си уреди истинско интервю. И трябваше отново да се види с Хелен. Ключът за написването на книгата за случая „Стела“ беше в тях двете. Без техните свидетелски показания проектът нямаше как да бъде завършен успешно.