— Хайде идвай, стига си точил лиги — каза Йоста и го раздруса за рамото.
Патрик се откъсна от моторните превозни средства, качи се по каменното стълбище и почука. Йоханес отвори на мига.
— Влизайте, влизайте, сложил съм кафе — каза той и ги пусна да влязат.
Патрик си спомни предишния случай, когато се срещнаха, и беше благодарен, че този път се виждат при по-приятни обстоятелства, въпреки че въпросът беше не по-малко сериозен.
— Дядо, тук са! — викна Йоханес и Патрик чу мърморене от горния етаж. — Чакай, ще дойда да ти помогна, нали говорихме за това, не трябва да слизаш сам по стълбите!
— Глупости — викна дядото, но Йоханес се завтече нагоре по стълбите.
Скоро се появи отново, хванал здраво под ръка прегърбен мъж с износена жилетка.
— Старостта е истински ад — каза мъжът и им подаде ръка, след което се вторачи в Йоста.
— Теб те познавам.
— Да, познаваш ме — каза Йоста и се усмихна. — Виждам, че добре се грижат за теб.
— Не знам какво щях да правя без Йоханес. Първоначално протестирах, не смятах, че някой на неговата възраст трябва да виси при старец като мен, но той не се отказа. Добро момче е моят Йоханес, макар че самият той невинаги се е сблъсквал с най-добрите страни на човечеството.
Той потупа внука си по бузата, а Йоханес сви засрамено рамене.
— Че това е нещо нормално — каза той и ги поведе към кухнята.
Седнаха в малкото, но светло и уютно помещение, което приличаше на много от селските кухни, в които Патрик бе влизал по работа през годините. Кухнята беше чиста и спретната, но бе запазила оригиналния си вид, със стария балатум на пода, яркожълтите плочки и шкафовете от петдесетте години. Голям часовник с позлатени орнаменти тиктакаше приятно на стената, а масата беше покрита с чиста мушама с картинки на червени малини.
Йоханес отиде до кухненския плот и се усмихна.
— Не се тревожете, няма да ви сервирам варено кафе. Първото, което направих, беше да изхвърля котлето и да взема истинска кафеварка. Трябва да се съгласиш, че сега кафето е по-вкусно, нали, дядо?
Сикстен изръмжа, но после кимна.
— Да, човек рано или късно трябва да отстъпи пред всички тия модернизми.
— Ето, заповядайте. Вземете си и пандишпан, ако искате — каза Йоханес и им поднесе кафето.
После седна и ги погледна сериозно.
— Интересувате се от това, което съм заснел, така ли? — каза той.
— Да — отвърна Патрик. — Йоста каза, че те е видял да снимаш в стопанството преди началото на търсенето, и идваме заради записа.
— Не знаех, че не бива да снимам, просто се зарадвах, че са се събрали толкова доброволци и исках да покажа колко добри могат да бъдат хората всъщност.
Йоханес ги погледна потиснато.
— Но спрях да снимам веднага щом Йоста ми каза. Не съм го качвал във фейсбук или нещо такова, заклевам се.
Йоста вдига ръце, за да го успокои.
— Няма страшно, Йоханес, записът по-скоро може да ни помогне в разследването. Много бихме искали да го видим. В телефона ти ли е?
— Да, записах ви го и на USB стик. Ако искате, може да вземете и телефона, разбира се, но предпочитам да остане в мен, трябва ми за работата и… — той се изчерви, но довърши — …за да може годеницата ми да се свързва с мен.
— Срещнал е толкова сладко момиче — каза Сикстен и намигна на Йоханес. — Запознали са се в Тайланд. Тя е красива като слънчев ден. Тъмнокоса и тъмноока. Казах ти, че рано или късно ще срещнеш някого, нали?
— Така е, каза ми — призна Йоханес и се засрами още повече. — Както казах, може да вземете телефона ми, ако искате, но записът на флашката може би е достатъчен?
— Да, достатъчен е — успокои го Патрик.
— Но бихме искали да го гледаме още сега, ако може? — каза Йоста и посочи телефона, който Йоханес бе оставил на масата.
Той кимна, взе устройството и се разтърси в галерията.
— Ето това е.
Постави телефона между Йоста и Патрик, обръщайки екрана към тях. Те се загледаха съсредоточено във видеото. Беше зловещо, след като вече знаеха какъв е резултатът от търсенето. Когато Йоханес го бе заснел, всички все още имаха надежда. Личеше си по ентусиазираните изражения на хората, разговорите им, жестовете. Доброволците се разделиха на групи и тръгнаха навътре в гората. Патрик се видя за кратко и забеляза колко сериозен беше. Видя и Йоста, който разговаряше с Ева и я беше прегърнал през рамо.
— Хубаво качество — каза Патрик, а Йоханес кимна.
— Да, това е последният модел на „Самсунг“, прави много добри видеа.