— Какво правиш?
Сам се стресна и за малко да изгуби равновесие.
— Нищо — каза той.
Джеси му се усмихна и той почувства как тялото му се изпълва с топлина.
— Изглеждаше прекрасно — каза тя и затвори очи.
Наклони глава, както бе направил той, и бавно се завъртя. Засмя се и се препъна, но той пристъпи бързо към нея и я улови.
Зарови нос в косата й, прегърна я и усети меката й кожа под дланите си. Искаше му се тя да можеше да се види така, както я виждаше той. Не би променил нищо в нея, дори ако можеше. Но тя беше като него. Строшена. Нямаше думи, които да могат да слепят парчетата.
Тя го погледна със сериозните си, красиви очи.
— Сърдиш ли се?
Сам отметна един кичур от лицето й.
— Не — каза той и беше искрен. — Просто не искам да бъдеш разочарована. Или наранена.
— Знам — каза тя и допря лице до гърдите му. — Знам, че опитът ти с Вендела е различен от моя. Но тя се държа суперсладко, докато бяхме в тях. Не мисля, че някой би могъл да се преструва толкова добре.
Сам просто изхъмка и неволно сви юмруци. Знаеше коя е Вендела. И кои са Нилс и Басе. Беше виждал какво удоволствие им доставя да го измъчват.
— Утре съм канена на парти в Басе — каза Джеси. — Ти също си добре дошъл.
Очите й светеха, но Сам искаше да й изкрещи да не ходи. Цял живот обаче някой я бе тъпкал и той не посмя да й се развика.
— Бъди внимателна — каза и я погали по бузата.
— Няма страшно, но ако се притесняваш, можеш да дойдеш с мен.
Той поклати глава. За нищо на света не би припарил до дома на Басе.
— Не искам да се срещам с тях, но ти можеш да отидеш, разбира се. Никога не бих ти забранил да правиш нещо, знаеш го, нали?
Той хвана лицето й с две ръце и я целуна нежно по устата.
Както обикновено, тя го оставяше без дъх.
— Ела! — каза Сам, хвана я за ръка и я поведе след себе си.
— Къде отиваме? — попита Джеси задъхано, докато подтичваше зад него.
— Ще те науча на нещо.
Той спря и посочи мишената, закачена на едно дърво малко пред тях.
— Ще стреляш ли? — попита тя.
В очите й се появи блясък, който Сам не беше виждал преди.
— И ти ще стреляш — каза той.
Джеси не сваляше поглед от пистолета, който Сам измъкна от колана си.
— Леле, родителите ти ти позволяват да ползваш оръжия.
Сам изсумтя.
— Баща ми го поощрява. Смята, че това е единственото, в което ме бива.
— Добър ли си?
— Много добър.
И беше вярно. Тялото му сякаш знаеше точно какво да направи, за да отиде куршумът там, където Сам искаше.
— Първо ще ти покажа и после ще ти помогна. Окей?
Тя кимна и му се усмихна.
Сам обичаше да се оглежда в очите й. Ставаше по-добър човек. Превръщаше се във всичко, което баща му никога не бе виждал в него.
— Заставаш така. Стабилно. Десничарка ли си?
Тя кимна.
— И аз. Значи, хващаш пистолета с дясната ръка ето така. После дърпаш затвора назад. Сега в цевта има куршум.
Тя кимна. Очите й сияеха.
— Сега е готов за стрелба. Ръката ти не бива да мърда. Това, в което се целиш, трябва да се вижда в мерника. Ако успееш да задържиш пистолета неподвижно, ще улучиш целта.
Той застана в правилната позиция, замижа, прицели се и натисна спусъка. Джеси изпищя и подскочи. Сам се засмя.
— Изплаши ли се?
Тя кимна, но вече се усмихваше до уши. Сам й направи знак да се приближи.
— Сега е твой ред.
Даде й пистолета, застана зад нея и я обгърна с ръце.
— Застани така.
Той нагласи пръстите й върху дръжката и намести краката й в правилната позиция.
— Стой изправена и дръж ръката си изпъната. Виждаш ли мишената? Целиш ли се в средата?
— Да, прицелила съм се.
— Добре, аз ще отстъпя встрани, а ти натисни внимателно спусъка. Не трябва да го дърпаш рязко и твърдо, а да го галиш.
Джеси стоеше стабилно и държеше пистолета правилно. Дишаше спокойно и равномерно.
Сам вдигна рамене към ушите си, докато чакаше изстрела.
Куршумът уцели мишената и Джеси заподскача нагоре-надолу.
— Внимавай, не трябва да скачаш, докато държиш заредено оръжие! — викна той, но същевременно почувства облекчение, като видя колко е щастлива.
Джеси остави пистолета и се обърна към него с усмивка. Никога не бе изглеждала по-красиво.
— Страшна си — каза той.
Придърпа я към себе си и я прегърна. Притисна се плътно до нея, сякаш тя бе последното, което го задържаше на този свят.