Патрик кимна.
— Да, така ще е най-добре.
Турбьорн се взря в него над рамките на очилата. Те се бяха появили през последните години и напомняха на Патрик, че и двамата са остарели.
— Чух, че Мелберг е оплескал нещата…
— Кой друг? — въздъхна Патрик. — Но трябва да извлечем каквото можем от създалата се ситуация. Хубавото поне е, че този път семейството не е тук.
Патрик огледа пустия двор и отправи мислени благодарности към Йоста. Той проведе дълъг разговор с Петер и обясни, че е наложително да завършат обиска. Също така отбеляза, че моментът е подходящ семейството малко по малко да започне да излиза навън. Очевидно го бяха послушали, защото ги нямаше, когато полицаите и техниците пристигнаха в стопанството.
— Може ли да присъствам? — попита той Турбьорн, като се надяваше на положителен отговор.
Винаги беше важно възможно най-малко хора да присъстват на мястото, което ще претърсват, но Патрик не знаеше какво да прави иначе. Йоста беше изчезнал в гората незнайно защо и той оставаше сам.
— Окей — каза Турбьорн, но го посочи строго с пръст. — Обаче ще стоиш настрана и ще си сложиш работно облекло, окей?
— Абсолютно — каза Патрик, макар че му призля само при мисълта колко горещо ще му стане вътре с найлоновите дрехи.
Това лято биеше всички температурни рекорди и той вече се потеше обилно.
Както се опасяваше, щом сложи защитното облекло, се почувства като в сауна. И все пак в обора беше малко по-хладно, отколкото навън. Винаги бе обичал оборите. Имаше нещо особено в начина, по който светлината проникваше между дъските. Струваше му се някак сакрално, а самото помещение вдъхваше спокойствие. Именно заради това имаше чувството, че правят нещо нередно, като нахлуват и нарушават мира вътре, с шумолящите найлони, с инструментите, препаратите и равномерния шепот.
Патрик застана в единия ъгъл и огледа обора. Беше голям и някой го бе поддържал в прилично състояние. Не изглеждаше на път да се срути, както беше с много други обори в околността. Нито пък беше превърнат в складово помещение. Вътре нямаше стари автомобили и трактори или други вехтории. Беше чист и спретнат и на практика празен. В единия край имаше плевник, на който бе облегната стълба, и Патрик го засърбя да се покатери горе.
Изведнъж се сепна. Нещо се допря до крака му и той погледна надолу. Сива котка започна да мяука и да му се умилква и той се наведе, за да я почеше под брадичката. Тя замърка силно и изви глава от удоволствие.
— Как се казваш, писанке? — забърбори той и погали котката по козината. — Ох, колко си хубава.
Животинката щастливо легна по гръб и го остави да я чеше по корема.
— Патрик?
— Да?
Той се изправи, при което котката го изгледа обидено и разочаровано и се отдалечи.
— Можеш ли да дойдеш?
Турбьорн му махна от плевника.
— Тук няма нищо — каза той, когато Патрик се качи при него. — С изключение на това.
Турбьорн държеше опаковка от вафла „Кекс“.
Патрик сви вежди.
— Педерсен предполагаше, че именно такава вафла са открили в стомаха на Неа — каза той и усети как пулсът му леко се ускорява.
Можеше и да е съвпадение. Но той рядко вярваше в съвпаденията.
— Ще снема отпечатъци — каза Турбьорн. — И с просто око виждам, че има някои добре запазени. Опаковката беше напъхана между две дъски, чист късмет е, че я намерих. С изключение на нея, тук е чисто. Може би дори твърде чисто.
— Може ли да слезете? — попита един от техниците, който работеше под плевника. — Трябва да затъмним обора.
Турбьорн прибра опаковката в найлонов плик и двамата с Патрик слязоха долу.
— Следващият етап от претърсването трябва да се извърши в пълен мрак — обясни той. — Така че трябва да покрием всички стени с черни платна. Може да отнеме време, най-добре изчакай отвън.
Патрик седна на градинския диван, наблюдавайки как техниците влизат и излизат от обора. После обаче затвориха вратата и на двора настана тишина. Патрик почака доста, преди Турбьорн да го повика. Отвори колебливо вратата и пристъпи в гъстия мрак. След малко очите му свикнаха и той видя няколко черни силуета по-навътре в обора.
— Ела — каза Турбьорн и Патрик тръгна предпазливо по посока на гласа.
Щом се приближи, видя, че Турбьорн и останалите техници разглеждат нещо с интерес. Светещо синьо петно на пода. Имаше опит от множество огледи на местопрестъпления и знаеше какво означава това. Бяха напръскали с луминол, който разкриваше следи от кръв, които не можеха да се видят с просто око. А петното беше голямо.