— Мисля, че открихме първичното местопрестъпление — каза той.
— Не прибързвай със заключенията — каза Турбьорн. — Не забравяй, че това е обор, тук сигурно е имало животни, а петното може да е старо.
— Или не. Кръвта в комбинация с опаковката, която намери, ме карат да смятам, че това е мястото, където е умряла Неа.
— Да, мисля, че си прав. Но и друг път съм грешал. Винаги е най-добре да не се придържаме към дадена теза, преди да сме я доказали с факти.
— Може ли да вземем проби и да ги сравним с кръвта на Неа? Да видим дали има съвпадение?
Турбьорн кимна.
— Виждаш ли пролуките в пода? Предполагам, че кръвта се е стекла в тях, и макар че някой е предприел сериозно почистване, ако изкъртим дъските, ще открием достатъчно материал отдолу.
— Ами да го направим — каза Патрик.
Турбьорн вдигна ръка, за да го поуспокои.
— Първо трябва старателно да документираме всичко. Дай ни малко време, после ще те викна, когато сме готови да започнем с пода.
— Окей — отвърна Патрик и отново се оттегли в ъгъла.
Сивата котка дойде и се отърка в него. Той се предаде, клекна и се заигра с нея.
Минаха не повече от петнайсет минути, преди лампите да светнат и Турбьорн да каже, че са готови да изкъртят дъските, но въпреки това на Патрик чакането му се стори като цяла вечност. Изправи се толкова бързо, че котката се изплаши и избяга. Патрик се приближи с любопитство до частта от пода, която експертите внимателно бяха заснели от всички ъгли. Пробите бяха взети и прибрани в пликчета. Оставаше само да видят какво има отдолу.
Вратата на обора се отвори и Патрик се обърна. Йоста се зададе към тях с мобилния си телефон в ръка.
— Току-що говорих с колегите от Удевала.
— Във връзка с Туре Карлсон?
Йоста поклати глава.
— Не, не става дума за това. Предния път, когато им се обадих, ги разпитах малко за семейство Берг, а те са продължили разговора помежду си.
Патрик вдигна вежда.
— И?
— Ами, изглежда, на Петер Берг му се носи славата, че става агресивен, когато се напие.
— Колко агресивен?
— Много. Участвал е в не едно кръчмарско сбиване.
— Но няма случаи на домашно насилие?
Йоста поклати глава.
— Не, нищо такова. Нито пък срещу него са подавани жалби. Затова и не бяхме открили нищо.
— Окей, добре е да го знаем. Благодаря, Йоста. Ще трябва да поговорим с Петер.
Йоста кимна към експертите.
— Какво става тук? Открихте ли нещо?
— Опаковка от шоколадова вафла горе в плевника, и по-важното, намерихме следи от кръв. Измита е, но се видя, когато техниците напръскаха с луминол. Сега ще махнем дъските по някакъв начин, защото според Турбьорн между тях може да се е стекла кръв.
— Да ме вземат мътните — каза Йоста и се взря в пода. — Значи мислиш, че…
— Да — каза Патрик. — Смятам, че Неа е умряла тук.
Всички се смълчаха за кратко. После вдигнаха първата дъска.
Бохуслен, 1672
Някаква шумотевица пред вратата събуди Елин. За пръв път от много време бе спала добре и дълбоко. Дългата разходка с Мерта вчера, точно когато слънцето започваше да се снишава над поляните, й се отрази добре и почти прогони притесненията й, свързани с Брита. Сестра й се интересуваше от хорското мнение и не би искала да живее със срама, който би я споходил, ако всички узнаеха какво е станало между сестра й и съпруга й. Малко преди да заспи, Елин успя сама да си втълпи това. Проблемът щеше да отмине, Брита щеше да е твърде заета с бебето, пък и времето имаше способността постепенно да заличава всичко.
Спеше сладко и сънуваше Мерта, когато блъскането я изтръгна от съня. Елин се изправи и разтърка очи. Тя беше първата прислужничка, която се събуди, така че преметна крака от ръба на леглото, което делеше с Мерта, и отиде да отвори.
— Идвам — викна тя. — Що за врява в ранни зори?
Елин отвори тежката дървена врата. Отвън стоеше шерифът Якобсен, който я погледна сериозно.
— Търся Елин Йонсдотер.
— Аз съм — каза тя.
Зад себе си чу, че всички са се събудили и сигурно слушаха напрегнато.
— Елин трябва да дойде с мен, обвинена е във вещерство — каза шерифът.
Елин го зяпна. Какво говореше? Вещерство? Той с всичкия си ли беше?
— Станало е някакво недоразумение — каза тя.
Мерта се беше промъкнала до нея и я хвана за полите. Елин избута момичето зад себе си.
— Няма недоразумение. Имаме заповед да задържим Елин, след което тя ще бъде изправена пред съда.