— Но това не може да е вярно. Не съм вещица. Говорете със сестра ми, тя е съпруга на свещеника, може да потвърди…
— Точно Брита Вилумсен ви обвинява във вещерство — прекъсна я шерифът и я сграбчи за ръката.
Елин опита да се съпротивлява, когато мъжът я дръпна през вратата. Мерта се разпищя и стисна здраво полите й. В следващия миг момичето падна на земята, а Елин нададе вик. Видя как към дъщеря й се втурват хора, а в същото време шерифът я дръпна още по-здраво. Зави й се свят. Брита я беше обявила за вещица.
Джеси стоеше пред огледалото в стаята на Вендела, а ръката й леко трепереше. Тушът не биваше да стане на буци.
Зад нея Вендела пробваше вече четвърта рокля, но скоро свали и нея ядосано.
— Нямам какво да облека! — каза тя. — Толкова съм надебеляла!
Вендела ощипа несъществуващите тлъстини на талията си и Джеси се обърна към нея.
— Как можеш да говориш така? Изглеждаш супер, моето тяло дори не се доближава до твоето.
Каза го по-скоро като констатация, отколкото като обвинение. Сега, когато имаше любовта на Сам, вече не намираше излишните си килограми за толкова отблъскващи.
Коремът й къркореше. Цял ден не беше яла. Откакто пристигна във Фелбака, сякаш всичко се преобърна. Толкова се боеше, че тук ще се чувства още по-зле, но ето че срещна Сам, а сега беше приятелка с Вендела, която беше… ами, Вендела беше съвършена, готина, обиграна. Беше като ключ към света, от който Джеси мечтаеше да стане част. Грубите думи, подигравките и злобните коментари, униженията и присмехът бяха в миналото. Джеси щеше да тегли чертата и да забрави предишния си живот, предишното си аз. Вече беше нов човек.
Вендела, изглежда, се спря на дрехата, с която бе облечена в момента — тясна червена рокля от трико, която едва скриваше бикините й.
— Какво мислиш? — попита тя и направи пирует.
— Изглеждаш прекрасно — каза Джеси искрено.
Вендела приличаше на кукла. Джеси се огледа в огледалото зад Вендела и новооткритото й самочувствие внезапно се изпари. Блузата й висеше като чувал, а косата й изглеждаше мазна и сплъстена, въпреки че я беше измила сутринта.
Вендела явно забеляза отчаяното й изражение. Сложи ръце на раменете й и я накара да седне на стола пред огледалото.
— Знаеш ли, мисля, че мога да ти направя много хубава прическа. Може ли да пробвам?
Джеси кимна, а Вендела наизвади разни бутилки и тубички, както и три различни преси за къдрене и една за изправяне. Двайсет минути по-късно косата на Джеси изглеждаше коренно различно. Тя се огледа и едва се разпозна.
Беше нова Джеси, която отиваше на парти. Животът не можеше да бъде много по-добър от това.
Мартин седна до Паула в кухнята.
— Кога ще разполагаме с информация за записа? — попита той.
— Записът? — повтори Паула, но секунда по-късно загря за какво става дума.
Боже, помисли си тя, в тази жега мозъкът й наистина отказваше. Почти не беше мигнала. Лиса беше неспокойна и се събуди поне сто пъти през нощта. Дори не си струваше Паула да опитва да заспива в промеждутъците. Накрая стана и седна да работи, но сега очите й се затваряха, толкова беше изморена.
— Ще ни се обадят през седмицата — каза тя. — Но не трябва да имаме твърде високи очаквания.
— Как мина настаняването на децата у вас? — попита Мартин и й наля голяма чаша кафе.
Това щеше да й е осмата за деня, ако броеше правилно.
— Всичко е наред, пристигнаха сутринта. Патрик ги взе от болницата и ги докара.
— Научил ли е нещо ново за Амина? И Карим?
— Няма промяна — каза Паула. — При Амина, искам да кажа. Но Карим скоро ще бъде изписан.
— И той ли ще живее при вас, или?
— Не, не, нямаме място за повече хора — каза Паула. — Не, идеята е общината да уреди временно настаняване на засегнатите от пожара. Би трябвало да имат нещо за Карим, когато излезе от болницата. Някои хора вече са настанени на различни места, тъй като няма как всички да останат в общинския дом. Трябва да кажа, че останах приятно изненадана. Хората отварят вратите на домовете си, предлагат гостните и летните си вили, а една двойка дори се премести при роднини, за да освободи място за бежанско семейство.
Мартин поклати глава.
— Добро и лошо. Човекът е странно същество. Някои искат да разрушават, а други са готови на всичко, за да помогнат на непознати. Виж Бил и Гун, те са в общинския дом от сутрин до вечер.
— Да, все пак има известна надежда за човечеството.
Паула се изправи, взе млякото от хладилника и си наля малко. Просто не можеше да пие кафето чисто.