— Миличка, не съм сигурен, че в момента си във форма за танци.
— Ама искам! Хайде… Не искам да си лягам, преди да сме танцували…
Патрик претегли възможностите. Да отнесе Ерика на ръце до горния етаж не беше вариант. Най-добре беше да й угоди, а после да я убеди да се качи горе с него.
— Добре, скъпа, да танцуваме ча-ча-ча. Но нека отидем във всекидневната, иначе се опасявам, че ще изпотрошим всичко в кухнята.
Той я отведе до всекидневната, а тя застана срещу него, сложи едната си длан на рамото му, а с другата го хвана за ръката. Олюля се няколко пъти, но накрая успя да застане стабилно. Хвърли един поглед към портрета на Лейф, който стоеше облегнат на стената до тях.
— Лейф, можеш да гледаш. Ти ще си нашата ча-ча-публика…
Тя се засмя на собствената си шега, а Патрик леко я разтърси.
— Съсредоточи се. Нали ще танцуваме? А после отиваме да си легнем. Окей? Обеща ми.
— Да, ще си легнем… А може да правим и нещо повече…
Тя го изгледа продължително. Патрик усети как очите му се насълзяват от алкохола в дъха й и едва не се закашля. Това сигурно беше първият път, когато подобно предложение от нейна страна не го изкушаваше.
— Ча-ча-ча — каза той настоятелно.
— Да, точно така — отвърна Ерика и изпъна гръб. — Значи, правиш ето така с краката. Раз, два, ча-ча-ча… Схващаш ли?
Патрик опита да проследи движенията, но Ерика като че пристъпваше абсолютно безцелно. Освен това се препъваше, което не улесняваше целия процес.
— Значи, първо дясно… и после ляво…
Развеселен, Патрик опита да повтори стъпките, но в интерес на истината не внимаваше много. Беше твърде зает да си представя колко дълго ще може да я бъзика за тази вечер.
— Раз, два, ча-ча-ча, после дясно, таковата, ляво…
Тя залитна и Патрик я улови. Погледът й отново се спря на портрета на Лейф. Тя присви очи.
— Дясно… и ляво… — измърмори Ерика, а после се обърна към Патрик с премрежен поглед. — Сега разбирам какво не се връзва…
Тя облегна глава на рамото му.
— Какво? Какво не се връзва? Ерика?
Разтърси я, но тя не отговори. Патрик я чу как хърка. Божичко. Сега как щеше да я отнесе до горния етаж? И какво бе имала предвид? Дори не знаеше, че е имало нещо, което не се връзва.
Бохуслен, 1672
Арестът се намираше на хълма, точно до гостоприемницата. Елин почти не му бе обръщала внимание. Имаше някаква идея как трябва да изглежда едно такова място, но никога не би могла да си представи подобен мрак и влага. Дребни животни пъплеха в мрака и се допираха до ръцете и краката й.
Арестът беше малък и се използваше главно ако някой гост на гостоприемницата прекали с алкохола или някой съпруг се нахвърли на жена си и децата и трябва да бъде пратен някъде да се успокои.
Елин беше сама вътре.
Обви ръце плътно около тялото си, зъзнейки на суровия студ. Писъците на Мерта кънтяха в ушите й и Елин още усещаше как момичето се вкопчва в полите й, когато я отвеждаха.
Бяха взели разни неща от помещението за прислугата. Билките и отварите й. Илюстрираната й книга, която имаше от баба. Вътре бе показано нагледно, вероятно от човек, който не можеше да пише, какво и как да се смесва. Елин нямаше представа какво са направили с вещите й. Знаеше само, че се намира в сериозно затруднение.
Пребен щеше да се прибере след два дни. Той не би позволил това безумие да продължи. Само да се върнеше от Люр и щеше да уреди всичко. Познаваше шерифа и щеше да говори с него. И хубаво да нахока Брита. Тя вероятно просто бе искала да сплаши сестра си и да й даде урок. Не да предизвика смъртта й.
В същото време обаче Елин си спомняше случката при езерото и ужасения поглед на Мерта, когато тъмната вода я погълна. Както и Виола, която изчезна и така и не се върна. Да, Брита може би искаше Елин да умре, но Пребен нямаше да остави това да се случи. Нямаше да се отнесе добре с жена си, щом разбереше за случилото се. Елин трябваше само да издържи две денонощия тук, после щеше да се прибере. При Мерта. Не знаеше къде ще отидат, но нямаше да могат да останат под един покрив с Брита.
Чу се изшумоляване и шерифът застана на вратата. Тя се изправи бързо и изтупа полите си.
— Наистина ли е необходимо да седя тук? Затворена като престъпница? Трябва да се грижа за дъщеря си и няма къде да избягам. Не може ли поне да остана вкъщи, в собственото си легло, докато въпросът се уреди? Обещавам да отговоря на всичките ви въпроси. Много хора ще потвърдят, че не съм вещица.
— Елин няма да ходи никъде — изръмжа шерифът и се изпъчи помпозно. — Знам на какво са способни такива като нея и колко измамно могат да звучат жените на дявола. Аз съм богобоязлив човек и мен не ме ловят магии и дяволски обещания. Това да й е ясно.