Выбрать главу

— Не разбирам за какво говори шерифът — каза Елин с нарастващо отчаяние.

Как бе възможно това? Как се бе озовала в такава ситуация? Какво бе сторила на шерифа, за да я гледа с такова презрение? Вярно, беше съгрешила. Прояви както телесна, така и душевна слабост, но си плати цената. Не разбираше защо Господ изисква още изкупление. Отчаяна, тя падна на колене в мръсотията, сключи ръце и започна да се моли пламенно.

Шерифът я погледна с погнуса.

— Този театър няма да ме подлъже — каза той. — Знам каква игра играе тя и скоро цялата енория също ще разбере!

Вратата се затвори и в килията настана мрак. Елин продължи да се моли и не спря чак докато краката й не се сковаха и ръцете й не станаха безчувствени. Но никой не чуваше молитвите й.

Ерика отвори бавно очи и замижа срещу светлината. Мая стоеше пред нея.

— Защо спиш на дивана, мамо? — попита тя.

Ерика се огледа. Да, защо спеше на дивана? Нямаше спомен как се е прибрала.

Подпря се, за да седне, но веднага се почувства така, сякаш главата й ще се пръсне. Мая стоеше до нея и чакаше отговор.

— Мама я боли коремът, така че беше по-добре да спя тук, за да не заразя татко — каза тя.

— Бедната мама — каза Мая.

— Да, бедната мама — съгласи се Ерика и направи гримаса.

Боже, не се беше напивала така, откакто с Патрик се ожениха. Беше забравила какво близко до смъртта преживяване е махмурлукът.

— О, трупът се е пробудил — каза Патрик твърде развеселено, щом влезе във всекидневната, вдигнал по един близнак във всяка ръка.

— Застреляй ме — каза Ерика и някак смогна да се изправи.

Стаята се въртеше пред очите й, а устата й беше суха като прахан.

— Явно снощи сте се забавлявали на моминското парти — каза Патрик засмяно.

Ерика усети, че той се смее на нея, не с нея.

— В интерес на истината си прекарахме много добре — каза тя и се хвана за главата. — Но пихме твърде много. Сигурно майка ти също се чувства подобаващо…

— Много се радвам, че не съм станал свидетел на цялата работа. Достатъчно ми беше да те видя, когато се прибра.

Той остави близнаците пред телевизора и пусна детския канал.

Мая седна до Ноел и Антон и каза най-сериозно:

— Мама е болна, така че трябва да сме много мили с нея.

Близнаците кимнаха, но после насочиха вниманието си обратно към детското предаване.

— Кога съм се прибрала? — попита тя, опитвайки се отчаяно да запълни белите петна.

— Около един. И искаше да танцуваме. Настояваше да ме научиш на ча-ча-ча.

— Олеле.

Ерика се хвана за челото. Знаеше, че това ще й бъде напомняно дълго време.

Патрик седна до нея на дивана и придоби сериозно изражение.

— Снощи каза нещо странно, точно преди да откъртиш. Погледна портрета на Лейф и каза нещо за ляво и дясно и че си разбрала какво не е наред. Спомняш ли си нещо такова?

Ерика опита да се сети, но от един момент нататък паметта й беше изтрита. Последното, което си спомняше, беше как някой оставя чаша „Лонг Айлънд Айс Тий“ пред нея. Знаеше, че не е много разумно да пие такива коктейли, но ретроспективната мъдрост не й помагаше. Дори не знаеше как се е добрала до вкъщи. Погледна към почернелите си стъпала и предположи, че вероятно е вървяла боса.

— Ами не, не помня — каза тя намръщено. — За жалост.

— Помисли. Дясно. Ляво. Това бяха точните ти думи. Те сякаш те подсетиха за нещо…

Ерика опита, но главата я болеше толкова силно, че не можеше да мисли.

— Не. Съжалявам. Сигурно ще се сетя по-късно — каза тя, след което се сепна и отново направи гримаса. — Спомних си обаче нещо от онзи ден! Извинявай, толкова бях заета с моминското парти, че съвсем забравих!

— Какво? — попита Патрик.

— Сигурно е много важно и трябваше да ти кажа веднага, но ти се прибра късно, а после бях изцяло погълната от партито. В петък случайно срещнах Мари. Минавах покрай снимачната площадка долу до кея. Имаха почивка и Мари ме повика. Каза, че е разбрала, че искам да говоря с нея. Седнахме за малко в „Брюган“ и поговорихме за случилото се със Стела. Но не това беше най-важното. Тъкмо когато си тръгвах, гримьорката на филма дойде при мен и ми каза, че Мари няма алиби. Не тя е била при режисьора в онази нощ, а гримьорката.

— О, по дяволите — каза Патрик и Ерика видя как мислите веднага се завъртяха в главата му.