— Не, просто обичаше да си играе вътре. Винаги намираше с какво да се занимава — гласът му секна и той се закашля. — Често казваше: „Отивам в обора да си играя с черното коте“. Предполагам, че е правила именно това. Играла си е с котката. Тя е много гальовна.
— Да, забелязах — каза Патрик и се усмихна. — Ами сутринта, когато е изчезнала? И тогава ли не видя никого? Всяка подробност е от интерес за разследването.
Петер сбърчи чело и поклати глава.
— Не, беше съвсем обикновена сутрин. Тиха и спокойна.
— Някога качвате ли се на плевника в обора?
— Не, не мисля, че някой от нас е бил там, откакто купихме имота. И сме забранили на Неа да се катери по стълбата. Плевникът няма парапет, а отдолу няма слама, която да омекоти удара, ако Неа падне, така че тя знаеше, че не й е позволено да се качва.
— А слушаше ли ви?
— Да, тя е… беше… въобще не беше от децата, които ти правят напук. Ако й кажехме, че нещо е забранено, тя не го правеше.
— Как се държеше с другите хора? С непознатите? Би ли се доверила на човек, когото не е срещала преди?
— За жалост, не я научихме достатъчно добре, че има лоши хора. Обичаше всички и им вярваше. Сприятеляваше се с всеки, когото срещне. Всъщност не само с хората, ами и с животните, понеже казваше, че най-добрият й приятел е именно черното коте.
Гласът му отново го предаде. Патрик видя, че той стисна зъби, за да не загуби самообладание.
Не знаеше как да зададе следващия въпрос.
— Научихме някои неща от полицията в Удевала.
Петер се сепна.
— Какви неща?
— За гневните ти изблици, когато… когато си пил.
Петер поклати глава.
— Това беше преди няколко години. Тогава имах… проблеми на работа.
Той погледна Патрик и тръсна глава още по-отривисто.
— Да не мислите, че аз…? Не, никога не бих наранил Неа. Нито пък Ева. Те са моето семейство, не разбирате ли? Неа беше семейството ми.
Той зарови лице в дланите си. Раменете му се тресяха.
— Какво става? Защо изведнъж заговорихте за старите ми грехове? Защо разпитвате толкова много за обора? Какво сте открили там?
— Към момента не мога да кажа нищо повече — отвърна Патрик. — Може да се наложи да ви зададем още въпроси. Както знаеш, в момента Йоста разговаря с Ева и й задава горе-долу същите въпроси. Благодарим за сътрудничеството. Засега просто трябва да ни се доверите. Правим всичко по силите си.
— Сигурно ли е… че не е… той…? — каза Петер и избърса очи. — Знам, че баща ми има крайни възгледи, и ние също се увлякохме… Но всички говорят. За бежанския център. Накрая човек се вслушва…
— Абсолютно сигурно е, че не е бил мъжът, който ни беше посочен. Някой е откраднал бельото на Неа от простора ви, след като тя е изчезнала, и е опитал да натопи невинен човек.
— Те как са?
Петер не погледна Патрик в очите.
— Не много добре, честно казано. Не се знае дали съпругата му ще се оправи, а Карим, както му е името, е получил тежки изгаряния по ръцете.
— А децата? — попита Петер и най-накрая вдигна глава.
— Те са добре — успокои го Патрик. — Временно живеят при една колежка, докато баща им бъде изписан от болницата.
— Съжалявам, че ние…
Не успя да довърши изречението, но Патрик кимна.
— Няма нищо. Хората вярват на каквото поискат. А бежанците, за жалост, са популярни изкупителни жертви. За всичко възможно.
— Не трябваше да…
— Това няма значение. Не можем да променим станалото. Сега важното е да открием както подпалвача, така и убиеца на дъщеря ви.
— Трябва да разберем — каза Петер, а отчаянието в очите му беше видно. — Иначе няма да оцелеем. Ева няма да оцелее. Незнанието ще ни довърши.
— Правим всичко възможно — каза Патрик, но съзнателно не обеща нищо.
В момента самият той не беше сигурен, че ще успеят. Обяви разпита за приключен и спря диктофона.
Най-напред усети гаденето. После неравната повърхност, върху която лежеше. Клепачите й бяха слепнали и тя едва ги отвори. Над нея се разлюля непознат таван и гаденето се засили. Стените имаха раирани синьо-бели тапети, но тя не помнеше да ги е виждала преди. Гаденето предизвика спазъм в тялото й и тя завъртя паникьосано глава настрани. Повръщаното се разплиска върху пода до леглото. Миришеше на алкохол, а устата й се изпълни със силен, противен вкус.
Джеси изскимтя. Щом се завъртя, усети, че лепне. Прокара пръсти по гърдите си и осъзна, че са изцапани с повръщано. Паниката й се засилваше. Къде се намираше? Какво беше станало?
Бавно се изправи. Настръхна и за малко гаденето повторно да вземе връх, но успя да потисне рефлекса. Погледна надолу към тялото си и в първия момент не можа да възприеме гледката. Беше чисто гола. Кожата й беше покрита с черни черти. Трябваха й няколко секунди, за да проумее, че това са думи. Една по една те се набиха в съзнанието й.